Живот на тихо отчаяние


… специално този „Ще танцуваме ли“ — Shall We Dance (2004) — с Рич Гиър и Джей Ло ни дава две важни поуки:
„Да си хванеш мъж е изкуство. Да го задържиш е работа!“
„Сериозните мъже живеят живот на тихо отчаяние. Може би отчаянието му вече не може да бъде тихо.“

Измислих няколко варианта за действие през настоящата и следващата седмица, а дори не опитах да започна да си изпълнявам предписанията.
Остава и на кино да отида, като компенсация за онова, което можеше (и все още) мога да си причиня.

За Анна други препятствия и задръжки да направи това, което желае, няма. Само да преодолее трагичната си ограниченост, че ще се наложи да ползваме градско такси.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s