Четене и наизустяване

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3122666
Цитирам статията от 24 часа за всеки случай, защото не се знае докога ще е откриваема в Мрежата, а цялостото изчитане на това преведено писмо до внука на един писател от дядо му, ми изглежда достатъчно посилна и изпълнима задача за всяко дете, което още не е забравило азбуката и как се чете.

Мило мое момче, учи наизуст!

01.02.2014 16:10;
24 Часа; 13752; 4;
Умберто Еко

Световноизвестният белетрист, публицист и мислител Умберто Еко публикува в италианското списание L’Espresso писмо до своя внук. В него той дава важни съвети на младите. Публикуваме го с малки съкращения.

Мили мой внуко,
Не бих искал това писмо да звучи прекалено наставнически и да проповядва любов към нашите близки, към родината, към човечеството и други подобни. Ти не би се вслушал в такива неща особено (вече си голям, а аз съм твърде стар), защото ценностната система толкова се промени, че моите съвети може да ти се сторят неуместни.

Така че искам да ти дам само един съвет, който може да ти бъде полезен на практика още сега, когато се занимаваш с айпада си. Няма да те съветвам да изоставиш това занимание от страх да не почна да изглеждам глупав старец.

Самият аз също ползвам таблет. За всеки случай само ще те посъветвам да не задържаш вниманието си върху стотиците порнографски сайтове, демонстриращи сексуални игри между хора, между човек и животно.

Не вярвай, че сексуалните отношения се свеждат до тези твърде монотонни действия. Тези сцени са замислени, за да те държат вкъщи, вместо да излезеш и да се запознаваш с реални момичета.

Предполагам, че си хетеросексуален, в противен случай нагоди съветите ми към твоята ситуация, но гледай момичетата в училище или на спортните площадки, защото те са по-хубави от телевизионните образи и някога ще ти подарят по-голяма радост, отколкото момичетата онлайн. Вярвай ми, защото имам повече опит (ако бях зяпал само сексуалните игри в компютъра, не би се родил татко ти, а и теб не би те имало).

Но не за това бих искал да говоря с тебе, а за болестта, която порази твоето и предишното поколение, което вече учи в университетите. Говоря за загубата на паметта. Истина е, че ако ти поискаш да узнаеш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да натиснеш копчето и веднага да научиш всичко това от интернет.

Прави го, когато ти е необходимо, но щом го узнаеш, се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно, когато тези знания ти потрябват пак, например в училище. Лошо е, че убеждението как компютърът може във всеки момент да ти отговори на въпросите убива желанието да запомниш информацията.

Мога да илюстрирам това със следното сравнение: щом разбере, че може да стигне от една улица до друга с автобус или с метро, което е много удобно при бързане, човек решава, че вече няма нужда да ходи пеша. Но ако спреш да ходиш пеша, се превръщаш в инвалид и трябва да се движиш с инвалидна количка.

О, знам, че спортуваш и умееш да контролираш тялото си, но нека сега обърнем внимание на мозъка ти. Памeтта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.

Освен това всички ние на старини рискуваме да се разболеем от болестта на Алцхаймер и един от начините да избегнем тази неприятност се крие в постоянните упражнения на паметта ни. Ето рецептата ми. Всяка сутрин учи някакво кратко стихотворение, както караха нас да правим в детството. Могат да се правят и състезания с приятели за най-добра памет.

Ако не ти харесва поезията, можеш да запаметяваш съставите на най-добрите футболни отбори, но трябва да помниш не само играчите на римските отбори, а и съставите на други отбори, така също техните състави от предишни времена (аз например помня футболистите на “Торино”, които бяха в самолета, паднал на хълма Суперго: Бачигалупо, Баларин, Марозо и така нататък). Състезавайте се в това кой най-добре помни съдържанието на прочетените книги (кой е на борда на “Еспаньола”, поела да търси Острова на съкровищата? Лорд Трелони, капитан Смолет, доктор Ливси, Джон Силвър, Джим…). Изясни помнят ли твоите приятели имената на слугите на тримата мускетари и Д’Артанян (Гримо, Базен, Мушкетон и Планше)… А ако не искаш да четеш “Тримата мускетари” (макар да не знаеш какво губиш от това), играй същата игра с книжката, която си прочел.

Това изглежда игра. То наистина е игра, но ще видиш, че главата ти ще се напълни с персонажи, с истории и най-различни спомени. Ще попиташ защо някога са наричали компютъра електронен мозък. То е, защото той е бил замислен по образеца на твоя (нашия) мозък, но в човешкия мозък има повече връзки, отколкото в компютъра.
Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, възможностите му нарастват в резултат на упражненията, а твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 години. И на 90 години, ако го упражняваш, ще помниш повече, отколкото днес. Освен това е безплатен.

При това съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя пази такива събития, които са се случили, преди да се родиш.

Днес, ако идеш на кино, трябва да стигнеш преди началото на филма. Когато филмът започне, като че ли през цялото време те водят за ръчичка и ти обясняват какво се случва. По мое време можеше да се влезе в киното когато си поискаш, дори по средата на филма.

Много неща се бяха вече случили, докато се появиш, и се налагаше да домисляш онова, което се е случило преди това. Когато започнеха да прожектират филма от началото, можеше да провериш дали реконструкцията ти е правилна. Ако ти харесаше филмът, можеше да останеш и да го гледаш още веднъж. Животът прилича на гледането на филм по мое време. Раждаме се в момент, когато вече са станали много събития в течение на стотици хиляди години и е важно да разберем какво се е случило, преди да се родим. Това е необходимо, за да можем да разберем по-добре защо сега се случват толкова нови събития.

Сега училището (отделно от твоите собствени четива) би трябвало да те учи да запомняш това, което се е случило преди рождението ти, но това не му се удава. Различните анкети показват, че днешната младеж, дори университетската, родена през 1990 г., не знае, а може би и не иска да знае онова, което се е случвало през 1980 г., да не говорим за времената преди 50 г.

Статистиката потвърждава, че когато запитат младите хора кой е този Алдо Моро (италиански политик и тридесет и деветият министър-председател на Италия от 1963 до 1968 г., а след това от 1974 до 1976 г. – б.р.), те отговарят, че той е оглавявал „Червените бригади“. Пък той беше убит тъкмо от членовете на тази нелегална ляворадикална организация.

Дейността на „Червените бригади“ остава тайна за мнозина, а тези бригади присъстваха на политическата сцена едва преди някакви си трийсетина години.

Аз съм роден през 1932 г., десет години след идването на власт на фашистите, но знаех кой е бил министър-председател по времето на Похода към Рим. Може би ми бяха разказали във фашисткото училище за това, за да обяснят колко глупав и страхлив е бил този министър („Страхливецът Факта“), свален от фашистите. Нека да е тъй, но знаех за това. Ала да оставим училището на мира. Днешната младеж не познава дори актрисите отпреди двайсет години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, снимала се в нямото кино двайсет години преди да се родя. Може би това беше, защото прелиствах старите списания, натрупани в килера на нашата къща. Аз и на теб предлагам да прелистваш старите списания, защото така можеш да разбереш онова, което е ставало, преди да се родиш.

Защо е така важно да знаеш за събитията от далечното минало? Защото често такива знания помагат да разберем хода на днешните събития и при всички случаи, като познаването на състава на футболния отбор, това помага да обогатим нашата памет.
Имай предвид, че можеш да тренираш паметта си не само с помощта на книгите и списанията, но и с помощта на интернет. Мрежата е предназначена не само да бъбриш с твоите приятели, но и за да изучаваш световната история. Кои са били хетите, камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите?

Имало ли е щурвал на Ноевия ковчег? Как се наричал прародителят на вола? Преди сто години имало ли е повече тигри, отколкото сега? Какво знаеш за империята Мали? Кой е разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е измислен Мики Маус?
Мога да продължа да питам до безкрайност и въпросите биха могли да станат прекрасна тема за изследване. Защото всичко това трябва да се помни.

Ще дойде ден, в който ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си на убийството на Юлий Цезар, посетил си същото място, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да получи злато, случайно изобретил барута и хвръкнал във въздуха (така му се и пада!).

А другите ти приятели, които не се опитват да обогатят паметта си, ще преживеят само един – собствения си живот, монотонен и лишен от емоции.Така че обогатявай паметта си и за утре да научиш наизуст La Vispa Teresa (детско стихотворение от Луиджи Сайлер, поет от Милано – б.р.).

Друга статия, която се открива сравнително трудно вече:
10 Август 2005, „Сега“. Не съм наясно, как да използвам адреса като линк, например така: http://www.segabg.com/article.php?sid=2005081000010050005
Коментарите към нея започват от 09 Август 2005 23:24
Писмо от „България“ 1
Повелителят на мухите
Димитри Иванов

Преджапах локвата пред павилиона за вестници и видях на витрината „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг. Разлистих книгата. Цена 9 лева. Златна колекция на ХХ век. Продава се само заедно с „Дневен Труд“ или „24 часа“. Превод: Димитри Иванов. Отпечатана в Германия. Всички права запазени.

Ами моите права, бе? От кумова срама да ме бяха питали давам ли им превода си.

Па си рекох: карай да върви, Джимо. Потил си се над „Повелителят“ и над „Калки“ и над десетки други книги не за пари, ами за да се четат. И още се четат. Неколцина читатели даже се закичиха с прякор или електронен ник Калки. Разгеле – имаш повод да разкажеш за стареца от Солсбъри.

Когато го видях, той още не беше получил Нобеловата награда за литература, но вече беше написал The Spire (за стрелата на катедралата в Солсбъри) и The Lord of the Flies. После преведох романа „Повелителят на мухите“.

Старецът (Уилям Голдинг) участвал в потопяването на крайцера „Бисмарк“. Иначе превеждал от старогръцки. В неговия роман на един необитаван остров се разбива самолет, евакуиращ англичанчета. Пилотите загиват, децата оцеляват и трябва да се оправят сами.

Островитянският жанр е много английски. От Робинзон Крузо насам. Приключения на пустинни острови – много. Но не и такива като в „Повелителят на мухите“. Там малките крушенци се самоорганизират, гласуват за лидер. С очилата на очилаткото запалват огън и дежурят за поддържането му, та някой кораб да забележи дима.

Но детската демокрация се изражда в диктатура. Децата преиграват човешката история обратно на часовниковата стрелка до мрака на дивачеството.

Велзевул, повелителят на мухите, се смее сатанински. Защото и доброто, и атавистичната злина са вътре в нас, а ние се заблуждаваме, че доброто е в нас, злото – в другите.

Пътят към разцивилизоването е къс, каза старецът от Солсбъри. Тогава светът отбелязваше 40 години от унищожаването на Хирошима и Нагасаки и аз не зная какво щеше да каже старецът сега, когато светът се пита кога ли ядрено оръжие ще попадне в ръцете на терористи.

Би Би Си излъчи кадри от филма на Джон Пилджър за Уилфред Бърчет, австралийския журналист, който пръв пристигнал в Хирошима, седнал на развалините, извадил своята портативна „Хермес-бейби“ и започнал репортажа си: „Пиша това като предупреждение към света.“

Искаше да ми я подари тази „Хермес-бейби“, а аз му казвах, че не я искам, щото сигурно е радиоактивна, а той се смееше.

Уилфред пристигнал в Хирошима с влак. След ядрения ад влаковете се движели, а в България след наводнението някои спряха.

Най-хубавият японски филм за Хирошима премълчава кой е пуснал бомбата. Иззад радиоактивната гъба надничат зловещите идоли на злото. Не се присмивайте на наивно изографисаните дяволчета в Рилския манастир; не ги сравнявайте с фреските в Сикстинската капела, където злото не е изобразено.

Ключът към заглавието („Повелителят на мухите“) е скрит в една преводаческа история. Преводачът е Гьоте. Той мислел за евреина раби Йешуа (по-известен с гръцкото си име Иисус) и за Велзевул (повелител на мухите на староеврейски), по-известен като Мефистофел, властващ също над плъховете, дървениците, въшките, боклука и съдържанието на септичните ями.

Мефистофел влязъл в стаята на доктор Фауст през вратата и трябвало да излезе пак през нея, не през прозореца (злият дух трябва да излезе оттам, откъдето е влязъл). Но нарисуваната на пода пентаграма го възпирала. Пентаграмата е с пет лъча и е свързана с името на Иисус, което е с пет букви. Мефисто се оказал в плен на доктор Фауст. Приспал го, повикал един плъх да прегризе един от ъглите на пентаграмата и така се освободил. По-нататък знаете. Детинската мечта на доктор Фауст довела до злодеяние. Както и детската демокрация на пустинния остров.

Старецът от Солсбъри казваше да не се присмиваме на децата. Но ах, тези български литератори!… Всяка година през август, за някой и друг грош, те захранват вестниците с „кандидатстудентски бисери“.

Във вестниците, които купих от павилиона, прочетох, че ще получим един милион помощи за наводненията. Ала ни напомняли да дадем два милиарда долара – за самолети и вертолети, ракети и корвети.

Едно време също имаше природни бедствия. Трудоваците оправяха мостове, пътища, жп линии. Те помагаха стократно колкото сегашните строителни фирми.

Строителните войски ограмотяваха циганите. Даваха им професии от зидаро-мазач нагоре. Подготвяха ги за живота. А повелителят ни повели да ги разтурим.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s