Почакай, зайче!


Четвъртък

Последен учебен ден преди ваканцията.
Още преди първия звънец съм в очакване на експеримент, който измъдрих тежко и бавно.
Работилницата за родители снощи продължи с опити да накараме два монитора да се разбират, че са нужни за паралелна работа.
Когато включиш захранването, всичко върви добре. Докато не почне да се запуска уиндоусът. VGA екранът изгасва и повече не се включва с картина. Ако пускаме компютъра само с него и после включим втория монитор, с HDMI-вход, нещата са добре. Но всеки път да се вади и слага кабелът за видеопорта с HDMI не изглежда много подходящо.
Сънищата ми цялата нощ бяха в огромна навалица от хора и някакви бързи и спешни задачи, да се мъча да говоря с Данчо.
Когато се събудих, не знаех защо го сънувах. Но се чудех, какво ли му се е случило, щом цяла нощ се срещахме и говорехме, а нищо не попитах и той нищо не ми каза.
Реших, че непременно ще го потърся през деня. Не може да сънуваш някого, когото не си чувал от месеци току-така.
И дойде проблясъкът за новия експеримент. Защо кабелът за видеото, когато може кабелът за захранването да помогне по същия начин?
Със засилката на прозрението (което можеше да ме сполети поне няколко седмици по-рано) проведох пробите. Да, получи се (естествено), но не и когато цифровият телевизор се спира само от бутончето си за вкл./изкл. Гадна подробност.
После отидох да приготвям печатни материали, да пиша материали за участниците ни в олимпиадите, да приготвя стар клип за нова презентация, дори се натъкнах на първата българска енциклопедия от 1899 г. и я разлиствах и сканирах заглавната ѝ страница.
С печат на Васил Априлов за Тревненското училище

Обадих се на Данчо. Живо-здраво са, с Божията помощ.
Упъти ме какво трябва да проверя за мониторите и видеокартата. И аз се сетих, че имаше по едно време ATI Catalist control Center. По-късно, към 17 часа, се оказа, че на тази машина няма. И че двата монитора наистина ще работят в паралел точно когато в настройките им от ATI се зададе, че са клонирани. Или нещо такова. Фокусът стана, вечерта, все още нямам свидетели за това.

Отидох да замествам в час по ЗИП ИТ, децата продължиха и следващия час в същата зала.
Луда история:
Искам да си довърша презентацията, елате да ми напишете текста, че ще стане по-бързо; кажете ми това и онова, а няколко юнака си играят да отварят и затварят вратичките на DVD-устройствата. Или да се закачат помежду си.
Или да крачат там, където са кабелите и кутиите на компютрите, сякаш машините са по-издържливи на блъскане и дърпане.
Понякога не ми се вярва, че при всичкия този тормоз, все още са работещи.
УжасТ.
Както и да е. Голямата изява приближава, остава час.
Така и не занесох фотоапарата от снощи на колежката, която ми го даде. Но прехвърлих снимките.
И готова, неготова – отидох на изявата. Излязох отново, заради киноманката ми, която след края на 7-мия час ще бяга за гарата.
Пак се върнах. По пътя към втория етаж някой ме извика долу: „Елате, госпожо!“
И се оказа, че трябва да реагирам спешно:
26 човечета, първолачета, се наместват в компютърна зала с 12 компютъра, сядат дори по две на табуретка, но очакват да гледат анимационно фолмче, което госпожата им е донесла. По случай началото на ваканцията. Седят чинно и тихо, не както петокласниците преди малко и чакат.
Как да им пусна на 12 монитора едно и също филмче?
Предположих, че са парченца от файлове, накарах асистентите, които ме повикаха, да прехвърлят към споделената папка, а през това време започнахме да логваме потребителя по станциите.
На две машини не написаха правилно паролата (или името на потребителя) моите помагачи, казаха ми да ги поправя и избягаха да журират презентации във видеозалата.
Как да пусна временно едно и също клипче в youtube, докато се прехвърли филмът на сървъра?
През търсачката: Едни и същи изрази за ключова дума, навсякъде излизат резултатите, минавам през 12 места, децата чинно ме чакат.
Давам указание едновременно да щракнат в картинката с първото клипче, кой успял, кой – закъснял, пускаме и звука от колонките на един компютър, галимацията е готова: с разминавания някъде повече от половин минута, но тръгнаха 11 машини наведнъж. 12-тата не ще, там бяхме пробвали дали ще е работеща връзката, а сега дава, че клипът е изгледан и не плейва наново.
Както и да е – местим децата при други, гледането продължава.
Обаче е като в магазин за телевизори, без синхронизация.
И децата се разшумяха. Веднъж, защото гледат нещо смешно, втори път, защото не разбират за какво е звукът, като не е това на екрана им…
УжасТ на втора степен.
Влизах, излизах, нали ме потърсиха още някъде.
Докато стоплих, че няма да пусна филма от CD на 12 екрана. Просто, на някои машини не са инсталирани кодеци за плейъра.
Ходих и при презентиращите. Направих две серии снимки, пак се върнах. Копирането на 6 GB файл най-после приключи.
Сега вече донесох преносимата медия, нагласихме я криво-ляво да свети към стената, екранът е огромен, по средата в горната част – радиоточката, но не пречеше, както си мислех преди това.
И дори се оказа, че абсолютно същото филмче е каченото в youtube, което децата гледаха допреди малко. Изгасих им екраните по масичките, оставих ги да се смеят заедно на по-нататъшните епизоди.
Така се уговорихме с госпожата докога да бъдат в залата и излязох.
А, да, и щорите нагласих, иначе е много светло в залата.
Когато се върнах, гледаха съсредоточено. Не прекъснахме епизода, изчакахме да завърши, да се появят надписите, чак тогава ги изпратих.
Но има още, следващият път – пак ще гледат. Дано да си е във видеозалата.
Но, почакай!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s