Бързам да благодаря и на Мария Константинова за предоставения адрес на записа от концерта на Смехораните на 31 май 2017 г.

Снимки от събитието.
Има още →

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Този път бях по задължение и на дебата.
Фотоапаратът не издържа докрай.
А всички останали поръчения вече си имаха алтернативно решение.
Елица Д. даже ми каза поне два пъти: „споко“.

Има още →

Тази година, до 29.05 е обявен срок за гласуване на читателите за Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2017. Там може да прочетете и оцените стихотворенията на всички участници.

Още не знам колко от публикуваните стихотворения ще прочета.

Изобщо, да разбера за инициативата на Общината, ме ориентира някакъв отрицателен отзив от дядо Б. през ФБ, който пък стигнал до него от възмутени потребители на група.
Та, започвам с номерата на отхвърлените [0], харесани [6] и поставени в категория „не е чак скандално зле“ [3] творби.

Попадението, на което налетях най-случайно, засега ще си го прекопирам, то е първото, прочетено по мой избор стихотворение.
Пасва добре на настроенията на много хора. Дори и такива, които рядко посещават ресторанти:
№163 СЕГА [6]

Един сивеещ понеделник,
един безличен ресторант,
един безкраен, скучен делник,
музиканти почти без талант.

Една маса, три празни стола,
един небрежен сервитьор,
една цигара в устните забодена,
на дансинга един пиян танцьор.

Един ужасен понеделник,
една тревожна пустота,
един безкрайно скучен делник,
а в мислите… една мечта.

Има още →