… или се две нощи смесиха?

И, като съм се хванала да си описвам мотивите за четене, ето още малко от това, което ме прати отново при Йовков. Има още →

Няма ли да си поговорим малко?
Shall We Have a Little Talk? Има още →

Така е то:

Отдавна, отдавна, още преди Вонегът да е бил роден (а преди два дни се навършиха 12 години от смъртта му), нашият мъдър и умен народ е разбрал същността на живота по своя простичък и убедителен начин.

“

291. своему 1 -> no suggestions (посвоему е една дума)

Че е черен труд и мъка — то се знае. Но тоя труд е достоен за човека, та той го прави човек! Да не мислиш, че говоря за селските идилии, както се описват в книгите. Друго, друго има тука — има пълно приобщаване с природата. Природата и човекът — това е едно и също нещо. Изправиш се, да речем, пред нивата, която си изорал — това не е само пръст, а живо нещо, нещо добро и благосклонно, което разбира и приема труда ти. И тъй е и когато нивата изкласи, когато и тя се радва по своему, тъй е и когато — не дай боже — я очука град. Радостта на земята е твоя радост, мъката ѝ — твоя мъка. Ей това е то живот. Да ходиш по света? Да се учиш? Защо? — Стой си, дето си се родил, и си живей, както бог те е научил. Живей тъй, че когато подигнеш очите си, да виждаш звездите, а вятърът да лъха лицето ти. Живей, както живеят тревите. И умри като тях. Като една трева, която пониква, цъфва и най-после изсъхва и се стопява в същата тая земя, от която се е родила. Това е то! Това е всичкото…

Това е то!