http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/670-nikolina-todorova

Пътувах с тази поетеса във влака. На първи август.
Не се запознахме, но разговаряхме надълго и нашироко за градината, за учителстването, за внуците, дъщерята-балерина и куп още неща.
Казах ѝ, че е родена в една година с майка ми.
Казах ѝ как майка се блъскаше и не се спря до последно.
Разправяхме се за спанака, за гозбите, как се уморява човек да слугува, как всички свикват и никой не се сеща да замести този, който доброволно слугува на другите.
Нямаше време да ми извади стихосбирката си, защото гарата наближи, преди да разбере, че вече слизам.
А аз ѝ обещах да се видим отново по влака.
Ако не беше Читанка, нямаше да знам как да я открия Николина Тодорова.
През COBISS. Днес разбрах как се казва. Да сме живи и здрави, може пък да се засечем отново на път.
Така е то.

Записаното днес е за извънредните ми премеждия, свързани с неизвестностите на човешкия мозък и ходенето по болници, този път от село до Ямбол.
Тази сутрин изпратих съобщение на снаха ми. Има още →

https://www.monitor.bg/bg/a/view/29597-%D0%94%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82
Има още →

Той навърши 97 години.

Цанко Войнов започва своя път в театъра на Русе през 1941 г. като актьор, но под влиянието на тогавашния сценограф на театъра, известния художник Георги Каракашев, от средата на 40-те години се отдава изцяло на професията на сценографа.
Така до пенсионирането си през 1982 г. той е един от авторитетните и уважавани творци на Русенския театър, сътворил много сценографски проекти на неговата сцена.
Те са удостоявани с награди на различни театрални форуми.
Името на Цанко Войнов е свързано с художественото оформление на знаменити русенски спектакли в периода 50-те 80-те години като „Сирано дьо Бержерак“ от Е. Ростан, „Зидари“ от П. Тодоров, „Дивата патица“ от Х. Ибсен, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П. Ковачик, „Лазарица“ от Й. Радичков и още много други.
Неговата сценография създаваше онази точна реалност и метафоричност, която максимално изразяваше атмосферата, в която режисьорът и актьорите да се потопят в проблемите на своя драматичен свят. В периода 1953-1960 г. той е художник-проектант в Русенската опера, където сътворява също интересни и забележителни оформления на оперните спектакли.
Със смъртта на художника Цанко Войнов Русенският драматичен театър губи един от забележителните си творци, отдал 40 години от живота си на творческото израстване на този театър.

В края на 2014 година го положиха в гробището на едно малко планинско селце, обезлюдено и далечно от онези, които написаха своето последно „Сбогом, бай Цанко“ – колектива на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Далече от суетния свят, който не му беше дом.

http://utroruse.com/article/333471/

[Графиката с профила на дядо Цанко е останала из архивите му. Не е известен авторът ѝ. Помогнете да го открием.]

На 11 юли бяхме в Русе. За няколко часа.
Стенният чаковник, който е там, е електронен и е спрял по времето, когато е починал собственикът му. Има още →