Признанието не е признателност. Има още →

Протести, 2020 – ден 24-25

Нелепо.
Малоумно.
Абсурдно.
Унизително.
Нелогично.
Безсмислено.

Изживях 14 часа – от около 10 часа вечерта до около 12 часа по обяд на първи срещу втори август срещу екрана на видеото от прякото предаване на случващото се на кръстовището пред Ректората на Софийския университет.

Впоследствие се оказа, че съм гледала нарушение на някакви полицейски действия, определени като защита на принципност.
Всичките ни принципи се оказват фарс.
Всичките ни разбирания за подкрепа, емпатия, дума, заместваща съпреживяване, всичките ми очаквания някой да е съобразителен и да има правилната реакция, водят до много сериозни тормозещи физическото и психическото състояние на отдалечения наблюдател последствия.

4 часа и 16 минути от началото на поточното видео на Иво Божков

Не знам какво принципно имаше в противопоставянето на заради принципни съображения в случая.

Оказа се, че хората в автомобила били инсценирали тази провокация.
Да са живи и здрави, де да беше така.

Виждали сме и по-глупави грозни диктаторски сцени на сляпо упорство.
Случаят е от 20-тата година на 21-ви век!
Остарявам твърде много.
Как онези млади участници в протеста изграждат житейската си мъдрост, аз не смея да предположа.
Подкрепям с цялото си сърце желанието им да живеят с установени правила за всички.
Знам, че е невъзможно да са за всички и винаги.
И пак вярвам, че си струва усилията, обезверяването, изтощението и убиването на наивността.

Емоциите след защитата на проектите продължават.

Софтуер за симулация на http заявки.

POSTMAN

plug-in

https://prezi.com/p/edit/tnmyaj_6ffc-/

https://translate.googleusercontent.com/translate_c?depth=1&rurl=translate.google.bg&sl=auto&sp=nmt4&tl=bg&u=https://stackoverflow.com/&xid=17259,15700002,15700021,15700186,15700191,15700256,15700259,15700262,15700265,15700271&usg=ALkJrhjO5ayJaTkOtS8-8r4JS956NBTWQw

Продължението (след 14.05.2020)
https://www.google.com/maps/@42.6989113,23.3107497,3a,37.5y,92.12h,129.15t/data=!3m6!1e1!3m4!1sHS2KOBoQJsUPVjwzxUDHXQ!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg

https://www.google.com/maps/@42.6919978,23.3103247,3a,62.6y,237.18h,86.83t/data=!3m6!1e1!3m4!1sYyCWHiBD1jDkT9sNzwFBuw!2e0!7i16384!8i8192?hl=bg

Преди 7 месеца, на 28 януари, все още вдъхновяващото изживяване от едно завършено начинание, без финансови разходи и без никакви обвързващи строги задължения, беше невероятно силно.

Не съм вярвала, че е възможно курс по програмиране да ме направи щастлива, но благодарение на Krasimir Stoev явно се случват чудеса!
Научих, че хората могат да убият желанието ти и за най-обичаното от теб нещо, но могат и да те запалят и вдъхновят и за най-мразеното.
Благодаря на целия екип на ИТ Таланти и на колегите, защото винаги се отзоваваха и помагаха с каквото могат!
Гордея се, че бях част от Сезон 11 (моето число ), че и даже завърших! Пък дано и вие да се гордеете с мен някой ден! ️
Ще ми липсвате.
️
P.S. тая тениска ще я пръсна от носене, обещавам!

[Цитат:]
Той живее в обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплатата си. Водата идва от собствен кладенец в двора. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – любимото им куче. Това е уникалната „резиденция“, която си е избрал.

Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си, и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да ви изглеждам като ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор“, коментира той. Има още →

Прочетох си кореспонденцията с ерудит. Отпреди 8 години.
Толкова подробни лични данни, които не съм запомнила.
Човекът имал технически проблем с пощата си в дир.бг. И аз имам проблеми при пощата си в дир.бг. И пак се натискам да ги ползвам дир.бг, да са живи и здрави.

След като се върна писмото, реших да рискувам и да направя подмяна на съществуващ раздел Бележки с раздел Източници.
Нищо друго. Не ме убиха. Не ми върнаха редакцията.
Ами така, когато са ме направили автопатрульор и не ми дебне никой малките и по-големите помени, които правя в Уикипедия от дъжд на вятър.
В случая, можеше и да не схвана. Ама се случи скоро след това да редактирам раздел. Пак заради източници. И се оказа, че имало предупреждение, в което много ясно пише, че Източници и Бележки е едно и също.

Сега вече ще знам.

Уважаеми виртуални читателю,

Благодаря ти, че отбеляза днешната дата с книжката от 1980 г. на Райна Вапцарова.
Тя има скромното заглавие „Мама“. Има още →

Има подробности, които ме впечатляват със закъснение.
Новина!
Двама мои ученици се оказаха родени в една календарна година, а са учили в различни випуски.
Други двама пък са родени точно на 24.05.
От едната двойка и от другата двойка един и същ участва в невероятни приключения. И издава книга за тези преживелици на 5 контитента.
7-те континента (геологически): Евразия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия, Зеландия, Антарктида

Покрай книгата му се наложи да се ровя из ФБ. Толкова нови и малко известни неща научих. Разговорът, който се случи след прочита, се задълбочи. Досега никога не сме разговаряли толкова дълго и многопосочно. Вероятно монолозите и дискусиите ни в училище така са се напластили като основа, че всичко изглежда съвсем различно.

Издателството е „Славена“, Варна. Със сигурност екземпляр ще има в НБКМ. Ивайло Белев се е погрижил да подари и на няколко местни библиотеки – в Габрово, Плачковци и Трявна. Жест от невероятен автор, невероятен пътешественик и търсач на силни усещания.
Специалният екземпляр, който четох, ми беше връчен ден преди новата ми поддържаща дейност в ролята на сеансьор за шахматна игра.

Личния екземпляр от книгата купих от фирмена книжарница в родния ми град. Тойэ също е специален.
Специално се замъкнах и гледах по рафтовете – Българска проза, нова българска проза. Не беше там книгата. А на международния рафт за пътешествия.

Вече наложих нов читател да се запознае с произведението.

Това е книга с малко страници и с висока цена.
Както ще ви каже авторката, книгата направо е безценна!

Подарих си присъствие на представянето ѝ в двора на Старото школо в Трявна. На 21 юни 2020 г.
Разгледах илюстрациите на две от „моите“ деца в книжката: Мира и Ралица.
Те са и деца на авторката, разбира се.
Книжката вече присъства в каталога COBISS, подготвя се екземплярът за ползване в НБКМ. Има още →