Валоризационна конференция

Вчера, понеделник, 3 юли, присъствах на валоризационна конференция

И така, думата валоризация си я припомням чак сега:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.

2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на националната монета или на държавните книжа.

— От фр. valoriser.

http://rubistar.4teachers.org е новото място, което ще проучвам.

А така изглежда текстът в сайта на Института за български език:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ æ. Сïåö. 1. Иç­êóñ­ò­âå­íî ïî­âè­øà­âà­íå íà öå­íè­òå íà ñòî­êè­òå è êóð­ñà íà öåí­íè­òå êíè­æà ÷ðåç èêî­íî­ìè­÷åñ­êè ìåð­êè; âà­ëî­ðè­çè­ðà­íå.

2. Мåð­êè, êî­è­òî äúð­æà­âà­òà ïðåä­ï­ðè­å­ìà, çà äà ïðå­äèç­âè­êà ïî­âè­øà­âà­íå íà êóð­ñà íà íà­öè­î­íàë­íà­òà ìî­íå­òà èëè íà äúð­æà­â­íè­òå êíè­æà.

— Оò ôð. valoriser.

Принаден продукт, колкото щеш, при това – даром. С нулева начална стойност!
Да, да!

Едночасово излъчване през вълшебната кутия на братя Люмиер в кутията you tube

Бързам да благодаря и на Мария Константинова за предоставения адрес на записа от концерта на Смехораните на 31 май 2017 г.

Снимки от събитието.
Има още

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Славейкови тържества – ден втори

Този път бях по задължение и на дебата.
Фотоапаратът не издържа докрай.
А всички останали поръчения вече си имаха алтернативно решение.
Елица Д. даже ми каза поне два пъти: „споко“.

Празнични мъки

Последни усилия да си качим сайтовете с групата в 8а клас:

http://ekip-osem.zelenkroki.eu/

Едно човече остава да направи онлайн теста за базово оценяване, но не е ясно ще се опита ли.
Обещах шестица за годината, ако изкара над 50%.

Това е положението: нито искаме да сме големи, нито да сме деца, ами всеки очаква само да не го закачам, защото аз празнувам.