20 минути занимание за фина моторика

Търпилото е измеримо само понякога.

Алтернатива: пореден вариант книгоразделител.

Само че някой трябва да чете – за да си отделя мястото за четене в книжките. 🙂 😦

Advertisements

Няма липа

Покрай пътешествието ми за „изпращането“ на Фанелата в пенсия през април, нощувах вкъщи на село. Прибрах се късно през нощта и първата изненада, още от улицата, беше тази.
Стъблото на липата стърчеше. Клони няма. Точно като стълб-кол пред вратата.
Това е втората липа, която изчезва и едва ли ще остане в спомените ми. Мечтата за липа, за да е както в стихотворението от Ран Босилек: „Бяла спретната къщурка. / Две липи отпред.“ – беше много по-продължителна от кратките гостувания откакто имаше липа с дебел ствол и гъста корона. Още по-малко съм се прибирала когато цъфти и ухае упояващо.
Днес изгледах едно предаване за една друга липа, която също липсва. Софийска липа от детството на един български автор, музикант, кибернетик, и лирик.
Книгата, която цифровизирах за Читанка, не беше мой информиран избор. Ако не беше проектът Библиоман, нямаше да се срещнем с Емил Лазаров.
Така е то.

Ключов момент

Адекватността е ключовият момент в качественото образование.

Както са неадекватни тези, които си мислят, че ще печелят луди пари без да са образовани, така са неадекватни и тези, които са „прекалено“ образовани – разхвърляли се между 5 неща и после претендиращи за автоматично почитание.

https://www.expert.bg/curious/Mladi-nahalni-myrzelivi-i-neobrazovani-no-s-pretencii–567690.html
http://www.expert.bg/curious/Mladi-nahalni-myrzelivi-i-neobrazovani-no-s-pretencii–567690.html

Дегизирам и декизирам

Двете думи присъстват в Речника на българския език.

Само трябва да се отчете, че втората, която ми изглеждаше като правописна грешка в книжно издание от 1981 г., се използва в разговорния език.
Дегизирането е основната ми дейност напоследък.
Изобщо не си мислете, че се занимавам с гримиране и преобличане.
Стоя си, гледам пред себе си или в околните и не се боря за идеалите си.
Не отстоявам приятелствата си, не се радвам на провалите си.
Усмихвам се заради по-лекото обясняване с колегите.
Колко ли дълго и колко отдавна и те са така?