Веригите на мисълта

Проявата на суеверие и страх от предстоящите ми изяви пред публика и в по-скрита обстановка се зарежда от безмилостните оценки и самооценки за ефективните ми постъпки.

Заразно ли е?

Понеделникът не беше от най-калпавите за начало на седмицата.
Имах и малки затруднения за отваряне на проектор.

Пожелания и математика в 140 думи

Когато виждам бъркотията вкъщи, се чувствам безразлична към хаоса. Отегчително е да повтарям едни и същи грешки и да не ми стига времето, за да въведа ред в кухнята си. Няма смисъл да се надявам, че ще ми стигне времето.
Защото се нуждая от взаимосвързаност с близките ми, за да подредим заедно живота си. Лично на мене не ми е пречка видимият физически безпорядък.
Без споделяне на общи цели и интереси, без зачитане на индивидуалните ни различия, няма смисъл от красив външен вид.
Бих искала да разтоваря от себе си поне 50% от задълженията, които ми се вменяват, за да се справя с останалите 50%. Ако някой е недоволен по същия начин, да постъпи също така, тогава ще имаме три пъти по 50% осъществяване на взаимните ни цели. Може би ще успеем да се зарадваме на резултата?!
Изовъдът за 150% постижение не е ли оптимизъм???
Черен!

Петъчни неволи №6

Наложи се да импровизирам пред групата, където не очаквах да замeствам. За втория час си имах и тестчета с 24 въпроса, и някои добавки за аромат и вкус на манджата.
С 12а си свършихме работата повече от успешно в

Измамените камилчета

Тържествената церемония, с която се разделих с най-трудната ми група, беше миналата седмица по това време.
Днес за втори ден замествам – по ирония на съдбата и онези, които отсъстваха предишния четвъртък, днес видяха нов вариант за раздяла.

Следят ме

Когато се прибирам от работа, а защо не – и когато отивам – проследяват минаването ми покрай читалищетоа с една от уебкамерите, които около месец и нещо са достъпни не само за кабелната мрежа в града, ами и за всички потребители в интернет.
Така се оказа ненужно да докладват клюкари къде ходя и кога си тръгвам.
Иначе, заради мързела да отидат до централните части на грамадния ни град, моите хора си „зяпат“ и вместо разходка. Зима е, не е много за спортни занимания на открито, нали?

Още картинката от площада пред часовниковата кула е като тази.

Отчет

Приключват обобщенията за миналия срок.
Ще има задачка по статистика за математиците.
Извършват се обработки на данните за отсъствия и успех.
Отново се преразглеждат правилата за степените на трудност в седмичния разпис.
Запознах се с новата си група по информатика.
Четирима нови за мене ученици и ученички.
Никой не е травмиран от работата си през първия срок. Започнахме с устрем и с един отсъстващ.
Срещнах един скейтбордист, на когото набързо казах, че докато завърши следването, на всеки учител ще са му нужни по двама психолога, за да е нормален за работата си. А той отговори, че няма да се притеснява за бъдещата си реализация.
Ако беше възможно и да можем да си позволим личен психолог до 3-4 години…

9 години

Така изчислявам времето от една зимна вечер насам. Датата е днешната, спор няма. За годината се чудех, но почти съм сигурна, че стават девет години от този инцидент.
Прибирах се след втората смяна в училище.