Четиво за родители, учители, пораснали и още повече пораснали деца

02.11.2010

„Тайни за родители от звездни майки и бащи“

Интервюта от Синди Пърлман и редактирани от Джил Крамър.

на издателска къща „ЛИК“

Синди Пърлман е журналист на New York Times и Chicago Sun-Times.
Cindy Pearlman

Защо си поръчах точно тази книга?
– Заради суета.
Финансово надали някога ще си позволя да чета срещу заплащане подобни заглавия.
Тайните на звездни родители може да са открития за някого, дори за мене беше странно да чета за някои приумици на някои известни личности.
Но дотам.
Аз още от заглавието си знаех, че ще е модно четиво.
Но гладът да надникна и към този свят – доста наперено паралелен и нахалничко натрапващ ми се от всички околни места, без Планината и Гората, в близост с ежедневните неподвластни на превъзпитание и насочване към „разумната посока“ детски интереси и желания… Признавам си, от чисто материалистични подбуди си избрах именно тази книжка.
Ако разбера, че мой познат чете такива заглавия, ще се почувствам неудобно да го помоля да погледна и аз.
Нали това е плитка хитрувня, за да не си платя?
Защо ли толкова ме вълнува цената на изданието?
Защото дори в магазинчетата „по 1 лев“ не влизам с месеци, бих ги заобикаляла и с години. Ако не се наложи да потърся икономично свидетелство за вниманието си към някого, при спешни обстоятелства – забравен рожден ден, някакъв друг празничен повод. Смешно и жалко е да разказвам за това, но е факт.
Има хора, които и в магазинчетата за по лев намират интересни и забавни нещица. Любопитни хрумки, смели кичозни творения, имитиращи гениални оригинали,… знам ли – но аз не съм от тях, како Сийке!
Не обичам да пазарувам, още по-малко – когато и няма с какво.
И все пак…
Какво още ме глождеше докато избирах заглавието?
Прилагателното „звездни“.
Celebrity Moms and Dads Give Us Their Take on Having Kids

Да, има популярност в преносното си значение.
Звездните футболни съпруги е предаване, което с толкова нежелание търпя в почивните дни вкъщи. Пред екрана застава моето творение и гледа с хипнотичен интерес.
Какво има за гледане? Защо ли?
Но Анна е упорито убедена, че ще ги гледа мадамите.
И два пъти месечно си купува тийнейджърско списание за мода и филми.
Какво да се прави? – Живот!
Ама аз продължавах да се надявам, че който е събирал интервютата, част от които не са и интервюта… познайте? – все си очаквах поне един космонавт или космонавтка да издири, нали и тези истински звездни хора имат деца?!!!
Астронавти са, не са космонавти в САЩ, добре. Ама пак именно те имат най-заслужено право да се наричат звездни. 🙂
Или някой по-ерудиран ще ми напомни, че никой не е стигал още до звездите, само до Луната, а останалите – в орбита около Земята, така че – не са истински звезди звездните по професия хора още? – Така ли?
Оказва се, че „звездни“ си е решението на преводача – Станислава Миланова, а на обложката в оригиналния вид е написана думичката Celebrity, която означава „знаменитости“. Така съм по-съгласна да не дърдоря повече за астронавти и космонавти. Нали?
…
Прочетох я книгата, хей!
Дума по дума и ред по ред.
Щеше да ми е доста по-различно четенето, ако го нямаше този едномесечен срок за рецензията.
То и такава рецензия едва ли се нарича така, но… смело ме поощряват авторите на идеята с посланието:

Не се страхувайте да напишете всичко, което Ви е минало през главата, докато сте чели книгата.

Ех, само ако знаете колко много мисли ми минаваха през главата докато четох книгата!
А толкова яркият паралел с едно друго послание, отправено към едни други хора на интелектуалния труд, толкова изтрито от интелектуалност съдържание за хора с професия, които на 1 ноември не ходят на работа, пък… е-ех, твърде много се отплесвах и продължавам да се отплесвам аз.
Някои интересни цитати от книгата си припомних от тук.

А дали да си препиша и някое мое любимо откритие? – Е, за това не съм длъжна, нали? 🙂
Освен това, има и друга причина да си спестя цитатите засега.
Месец октомври е наситен с рождени дни и с разни други, полезни за отбелязване дати.
И с Хелоуин, разбира се.
Да се разказва как родителят е съпричастен с празнуването на деня на Вси Светии на запад вече не ми беше новост.
Странно защо, докато ние побългаряваме и този ритуал, с някаква изгубена ориентация за съизмеримост на тамошните традиции с нашите, променяме и основната идея – да го празнуват децата!
Поне за мене церемониалните празнувания на Хелоуин през последните 4-5 години в училище бяха сериозно изпитание.
Затова и рожденият ден на приятелката ми е все по-паметно запечатан в хронологията на годините, докато се стигне до тазгодишния ѝ Ден.
Както винаги, не ми стигаше времето, както винаги, тя търпеливо очакваше да се сетя и за нея. А времето наистина се изнизва прекомерно бързо, докато една сутрин дочетох книгата на Сидни Пърлман.
Просветлението ми не дойде веднага. Докато четях „досиетата“ на татковците и майките – все си мислех: Ето, този/тази сигурно е познато име за приятелката ми.
Ето, тук са изброени толкова филми, тя вероятно ги е гледала повечето.
А дъщеря ми направо осъди избора ми още в началото – Какво ще ѝ разбереш на такава книга ти? – че ти нищо не знаеш за филмите, актьорите, ти не се информираш за толкова популярни неща!
Да, освен актьори, режисьори, сценаристи, като споделящи тайните са и журналисти, водещи в предавания, автори на книги, лекари. Популярни хора, няма що…
Да се върнем на Хелоуин – познайте кой актьор разказва за преживяванията си по отбелязването на Хелоуин? – един от главните герои в „Престиж“ (2006) – Хю Джакмън. – Изненадка! Аз този филм съм го гледала. Е, чак тази вечер научавам, че Хю Джакмън бил секси идол, но нищо. Толкова бил секси, защото хвърлял боклука си сам и толкова бил секси, защото е безкрайно верен на жена си. Хю Джакман, австралийско момче с интересна биография, съпровождал сина си при обиколките му за Хелоуин. А ни го разказва в книгата не само за да демонстрира личен пример. Оказало се, че момчето му нахлува в къщите на хората не заради традицията, ами с очакването, че отново се нанасят в ново жилище. А това си е показателно колко е било ориентирано детето за празнуването и колко родителите му са отделяли време на празника от ранно детство, при динамиката на своите премествания в различни жилища и градове. Такива кратички епизоди правят книгата колоритна.
Може да ви послужи и за справочник – поне на българските наименования на филми, книги, вестници, списания, на някои предавания – аз оценявам енциклопедичната ѝ стойност в това отношение.
Нямаше споделен опит за разногласия в семейството от страна на родителите. Или даден герой разказва в единствено число за своите мисли и преживявания с детето си, или за съвместните решения с партньора си. Другият родител никъде не е посочен като пречка. Изводи за екипната работа в семейството съм слушала. Ама как нито веднъж не си казаха за някакво разногласие, при което е трябвало да се преодолее нечие надмощие, за да се постъпи по правилния начин спрямо детето? – Ако и да е имало подобен намек в споделеното, много фино са го засегнали. Не са разкрили тайната за разбирателството между самите родители.

Нещо, което не е характерно за прочитните книги – в тази не е нужно да се чете подредено, страница след страница.
Харесвате си името на някое светило – и се насочвате към цитатите от неговите виждания за общуването му с децата.
Днес четете мислите на Рей Романо, утре – тези на Мадона… Спокойно, Мадона не е цитирана с изобилни текстове 🙂
Днес решавате да разгледате страничката, на която пише колко деца има Лора Инес, утре – за отношението на Дейвид Духовни към възпитанието на децата му. (За мене си беше огромна изненада, че актьорът от „Досиетата Х“ има биологични деца! 🙂 Това само показва колко съм запозната с живота и личните факти около световните знаменитости :))
Още по-странно ми се видя, че на български чичо Гугъл не дава кой знае какви данни за семействата на героите от „Спешно отделение“. Пък щом тях даже и аз ги знам, сигурно наистина и в България са известни?
Е известни, известни, но колко да се знае за известните в тази посока? – Малко е, потърсете и ме опровергайте!
Може би една подобна книжка ще ви спести четенето на „жълти“ вестничета с клюки от световния елит. Поне за мене, щом се радва на такава популярност авторката, направила подбора и провела самите разговори с прославените си съвременници, едва ли са подозрителни и неверни, преиначени и скалъпени сведенията, които ще придобиете чрез „Тайни за родители от звездни майки и бащи“.
Искрено се смях на споделеното от една майка на момиченце, което се уплашило от нея, щом отишла да го вземе издокаросана след участие в шоуто на Опра Уинфри.
Наистина ме озадачи признанието на тази родителка и откритието, че детето ѝ неочаквано, съвсем не по български – не желае да вижда майка си по-различна от останалите майки – всекидневна и с опашка вместо пищната прическа и грим, с които се показва в обществото. За мене името на жената, описваща тази конфузна ситуация, не беше познато. А се оказа и певица, и актриса, с цели четири награди „Грами“, с над 40 милиона тираж на албумите си, с ред други значителни и заслужаващи уважение постижения! Дамата е Фейт Хил. И за нея на български ще намерите доста сайтове, но едва ли – за семейството и децата ѝ.
Направи ми впечатление споделеното от повечето родители, че появата на детето е променила коренно светогледа им. Някак очаквани признания.
И звучащи неочаквано в откровенията на толкова популярни имена, за които не би трябвало да има магия в родителството? – Но се оказват като нас, обикновените хора.
Общо взето – книжка за забавление, развлечение и донякъде – за още едно вглъбено откриване на своите, на читателя, мисли в споделените от „звездите“.
Ако повечко учители надникнат, в някои от споделените цитати ще открият онова, което може им е необходимо, за да си повярват в правотата на своите решения, а защо не – и да споделят разказаното на родителската среща? Беседата с някои фалшиво амбициозни родители би придобила друг нюанс, ако се опитваме да използваме изобилието от чалга във всекидневието на някои семейства, за насочване на интерес, за подсказване на идеи с общочовешко значение, отнасящи се до възпитанието на децата, до взаимоотношенията им с близките в нашия си, клюкарско-селски и подозрително лъскав на вид свят.
За порасналите деца е време да се огледат – какво пропускаме да им дадем в училище, какво на тях ще им е важно да носят със себе си при предстоящата им роля да заемат мястото на родителите и учителите си…

Тази книга ми бе любезно предоставена от издателство ЛИК в рамките на блогърската им инициатива. Ако също искате да напишете рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочетете тук! Следете за актуални предложения като това, в блога на издателство ЛИК.

Written by zelenkroki Публикувано в социална психология, четене Tagged with Симона Ментова