Трети март, копие на текст от ФБ


Отец Владимир Дойчев е автор на написаното.
Правя опит да запазя текста извън социалната мрежа. За всеки случай.
Руски паметник

Удебелените места, наричани силен акцент, са мои.

Национален празник…

Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме.
И все пак. Има нещо потресаващо, за което трябва да си спомним именно на този ден. И то е написано на руския паметник в София: „Не намъ, не намъ, а имени Твоему.“ Това е цитат от Пслтира, където пише: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.“ (Пс 113:9)

[Допълнение и пояснение на крокодилката:]
Не вярвам да е богохулство, ако тук напомня онази популярна някога песен, „Я люблю тебя, жизнь!“
Славата към Създателя на живота, по начина, по който всеки ГО разбира. Това е важно да се осмисли. Религията е само средството да се причислиш към необятното ДВИЖЕНИЕ на Природата и неговата нравствена страна.
[Край на допълнението.]

Разбирате ли какво означава това? Едни хора от друга страна са дошли да умрат тук. Какви са били те? Кой ги е пратил? Какво са искали? Оставете тези хипотези на умниците. Те ще намерят начин да изровят костите на мъртвите, да ги полеят с киселина или да ги запалят. Както направили бащите им с мощите на свети Николай II и семейството му. Но вече е късно. Мъртвите са си мъртви. Те не подлежат на човешки съд. Плодът на трудовете им е очевиден. И никой пропаганден пироман не може да унищожи това. Кръвта е попила в земята ни, а те са казали своята дума. Написали са я на камък. Написали са я и на небето: „Каквото е добро, каквото е хубаво, каквото е ценно, каквото е славно, не е наше. То е на Бога. Не си го приписваме. Ние бяхме инструмент в ръцете Му, но Ваятелят на свободата ви е Друг. Него прославете заради милостта Му, защото Той ви оказа милост. Него прославете заради истината Му, защото Той е Истината.“
В това се състои всъщност целият празник. Тук са дошли едни хора, които със смъртта си да ни дадат възможност да сме малко по-близо до Бога. И дължим благодарност за това. Не на човеците. Не на човеците. Понеже те не я искат още от самото начало. А на Бога – нашият Освободител.
Този ден е мерило не само на благодарността, но и на вярата. Ще дойде време, а и е дошло вече, когато тези, които вярват в мамона, ще се сетят за руския паметник и ще изпотрошат буквите на него, само защото е руски. А на камъка ще остане единствено надпис: „…намъ… намъ…“ Не се бойте от това. Никой не може да ви забрани да прославяте Бога. Нито да му благодарите. Нито да четете псалмите. Нито пък някой може да ограничи Бога.
„Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска. А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват. (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.“

(Пс 113:11-17)

Вашият коментар