Травмиращо детство и някои прозрения за ученето


Благодарение на Светла Енчева прочетох няколко статии в един блог. Онази, част от която цитирам, е с тема за допълнителните мозъчни образУвания, които се натрупват по време на висшето образОвание.
Междувременно на сцената с публичните личности, които познавам от формалното или неформално общуване в житейския си път, като ръководител на сектора за висшето образование в новоназначения Министерски съвет, в министерството на образованието и младежта, отново е преподаветелят ми от ВМЕИ по радиоелектронни материали, някъде в периода 1982-1985г., господин Румен Пранчов. Честито за оставането, както се казва!
🙂
Статията е с аналитичен характер и е публикувана още тук.

Първият принцип е, че истинското познание започва там където свършват нашите представи.
Вторият гласи, че зараждането, развитието и загиването на всички големи неща се определя от съставляващите ги малки.
Третият и най-важен принцип е, че каквото и да направим, винаги ще се намери поне един, който да не знае за стореното от нас.

Смущава ме смелото твърдение за темповете на остаряване на знанията, които в моята област са верни, но дали пък за всички сфери на познанието е така безнадеждно остаряло преподаваното в университетите?

Истината е, че знанията, които университетът прехвърля на студентите, остаряват толкова бързо, че не могат да бъдат критерий за образованост. Според изчисленията на американския департамент по образованието, до третата година на един студент в колежа, половината от наученото през първата вече е остаряло. Учебният план на даден предмет вече е архивен в края на семестъра на преподаването му.

Сега е време да навляза и в данните на департамента по образованието на САЩ. Непременно ще го сторя… друг път. (Наскоро гледах „Куче в чекмедже“.)
Какви са висшите образувания, развити над базовите – грамотност, смятане, чужд език?
Моята болка със срок за установяване на истината е как да ги меря въпросните образувания в даден конкретен момент, и то не онези, за които има някакви тестове и стандарти, ами – как да измеря нагласите за учене?
Включително тези за учене през целия живот.
Включително тези за учене чрез правене, ама нагласата да се науча да направя нещо конкретно – за днес, за тази седмица, за този месец, по този проект, в тази област???
Нека да се науча да измервам това понятие, или другото – мотивация за…
Къде е този чичко Гугъл да ме разбере!!! 🙂

Вашият коментар