Съвършеното място за живеене


Отново се оказва, че когато ме попитат как съм, отговарям буквално на въпроса, вместо да върна любезно общо клише и да попитам на свой ред другия:, „А ти, приятелю, приятелко, как си ти?“

Първо, наистина ми е трудно всеки път да съм с искрен интерес към историята на другия човек. Да, критикуват ме, че се ровя твърде подробно в проблемите на другите хора, вместо да се справя с моите си задачи.
Ако това е заради дежурната ми любезност, как ли щеше да се получи, когато (понякога) действително имам истински интерес към проблемите на друг човек?! Но дори от приличие, когато се вслушвам в споделеното от друг, емоционално се натоварвам повече, отколкото мога да приема към момента. Така измествам неволно моите проблеми и си давам „почивка“ за тях. Може ли така да се разреши, на фона на „страничните“ тревоги – моят казус? Може ли да е полезно за мене такова отклонение? Не е сигурно, сигурното е, че наистина се случват често моментите на преплитане и смесване на мои с други дертове.

Хипотеза: Ако аз успея да се справя с материалната бъркотия около себе си, ако ежедневието ми стане по-подредено и „за пред хора“, дали пък няма да дам добрия пример, че щом аз, разпиляната, се справя, тук и сега, то най-вероятно всеки, който е мой приятел и ми доверява тайните си, СЪЩО може да постигне хармоничната си цел ТУК и СЕГА?! 🙂

Съвсем малко, и ще опитам пак. Не тъгувай, човече, не тъгувай, детенце.

https://zelenkroki.wordpress.com/wp-admin/post.php?post=15253&action=edit&classic-editor

Вашият коментар