Tagged: пътешествия

До Аневското кале и после при Сопотския водопад

Сопотски водопад, гр. Сопот, Стара планина

Започвам с този красив обзор на маршрута до Сопотския водопад.
Миналата година подарихме на дядо Боби пътеводителя за водопадите в България.
Освен Райското пръскало, което сме виждали, но без Анна, той ходи и на Видимското пръскало вече.
Сопотският водопад е малък (но 15 метра никак не са малко, а и скокът на мощната водна струя от който се виждат тези 15 метра, си е внушителна гледка, уверявам) в сравнение с Райското пръскало, но пътеката до него е приятна и си струваше да повървим. След Аневското кале обаче, някак не се получи усърдно вървене, за малко групата да се спре само до параклисчето преди водопада. То, и до там си беше красиво. Но няма смисъл да се отказва човек на 5 минути нормално вървене преди самия водопад.
Разгледахме и воденицата на дядо Стоян от „Под игото“, в съседство с началната станция на лифт Сопот.
Мaнacтиpът „Bъзнeceниe гocпoднe“ (или мaнacтиp „Cвeти Cпac“), ce нaмиpa oт дяcнo нa нaчaлнaтa cтaнция нa cъщия лифт. Така на едно място, в съседство, се намират три интересни обекта за разглеждане.
И, в края на деня, затъмнихме до Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“, чувстително по-труднодостъпен от девически манастир „Въведение Богородично“ („Горният метох“), за които манастири ровя чак сега, за да не объркам дневника си. Имаше предварителна програма да се разходим по екопътеката „Бялата река“, която би трябвало да ни отнеме до 2 часа, и така и не видяхме началото ѝ. Макар че аз обиколих около манастира, дори само разпознах мачтата на връх Ботев, така е то! 🙂 😦

Аневското кале оставям за накрая, защото предварително бях запозната с едно негово представяне в Мрежата.
Поздравления за автора. Има случаи, когато се увличам и не се дразня от правописните грешки. Когато четох за историята на Аневското кале, се случи точно това. Не че ще запомня имената, столетията и подробностите, но има едно пловдивско село Войсил, за което знам от дете. А уводните думи, в които се аргументира необходимостта всеки българин да е посетил Царевец, и съпоставянето на една богато възстановена и достъпна крепост на българщината с една добре запазена единствено от Природата и Времето крепост, наистина ме впечатли.

Advertisements

Сряда, осми февруари 2017 г.

Пристигнах на гарата три минути преди да се кача във влака.
Навреме и с четирите състава, толкова без забележки, че дори не проверих какво е същинското разписание.
На връщане приятелката ми отбеляза, че ме познават на касата. Да, помнят ме все още, след двумесечно прекъсване. Касиерката отговори на въпроса ми, навреме ли е влакът, така: Днес всички влакове са навреме.
Някъде, по това време вече са били подадени разни оставки.
http://offnews.bg/news/Ikonomika_59/Uvolniha-shefovete-na-BDZh-i-NKZhI_646583.html

Късметско съвпадение.
И в пътуването си към София с други два състава отрочето е пристигнало навреме.
Браво на НКЖИ! 🙂

Благодаря на всички, които са си вършили работата както винаги, а се е паднало да се получи по разписание!
Благодаря на кондукторката, която ми издаде билет от необслужвана спирка и ми пожела приятно пътуване, благодаря на касиерката от жп гара Сливен, която някога ме спаси от оставане за другия ден, благодаря на всички безгласни и невидими работници в този мега ултра инфра сектор на родната ни икономика, сфера транспорт.

Приятелят на Емо (2)

Отново се прибирам към Трявна и съм на жп гарата.
Все още гишето за билети е навън, на първи коловоз.
Доста хора. Неделя е. Бързо посещение на село – от сутринта с връщане същия ден. Не си спомням датата. Може би 27.11.2016. Има още

Българска гайда звучи от връх „Мальовица“ на 14 август 2016 г.

Заслугата за този клип е съвсем мъничко моя: че заведох на подходящото място в подходящия момент дядо Боби.
Т.е, осигурих финансово разходката.
А всъщност най-голяма заслуга има това смело момче, което изнесе концерта си повече от половин час на издадената скала и не се пестеше с гайдата си.
Така и не стана ясно, с група ли беше се качил на върха, или сам.
Заговорих го когато слизаше и му благодарих за подаръка.
Поне три-четири групи го слушахме и му ръкопляскахме, когато приключи, но през повечето време аз си мислех, че е член на някоя от групите на слушателите. Имаше и други с включени камери и фотоапарати.
Още веднъж благодаря на това момче, което скромно прибра гайдата и тихо се запъти към долината, само или с група, не е толкова важно.
Важното е, че отсрами толкова пасивни родолюбци в този неделен ден.
Важното е, че както треперех заради неразумната му дързост да се забие на издадената скала, така по-късно остана само удоволствието от музиката му.
Когато ние слизахме, срещнахме други групи, които тепърва се качваха. Те са слушали в подножието на скалите и търсеха от коя група е гайдарят, за да го поздравят.
Ето, такива неподправени аплодисменти са най-ценни.
Честит национален празник, България!
Да пребъдат истинските българи и реалните човеци в тебе!

Неудобството EasyPay

Патилата ми щяха да приключат преди две седмици, ако имах възможност да не си причинявам това неудобство.

Трябваше да намеря вариант да платя сметка за електропотребление плюс такса за присъединяване заради откачване за закъсняло плащане към EVN. Има още

Туризъм в Стара планина (Вежен)

До връх Вежен от хижа „Вежен“, връщане с преспиване в хижата и по екопътеката в резерват „Царичина“ на следващия ден – това е пътешествието, което си причинихме в събота и неделя: на 23-24.07.2016 г. Има още