Tagged: пътешествия

Измъчено прибиране

Тази вечер, към 22 часа най-после се прибраха в България Ивайло, Кирил, Силвия и Петър.

Advertisements

Девети август

По стар стил на девети август преди 140 години е започнала втората битка при Шипка от руско-турската война.
Тя е тази, която Вазов описва в одата „Опълченците на Шипка“.

Най-после и аз посетих това свято място.
В паметен ден и в паралел с други екстремни истории.
Трябва да се чете още. http://www.shipkamuseum.org/
Трябва паметта ни да не се хлъзга по общите думички и около одата на Вазов, те са само част от паметта за тази свещена епопея.
Поклон на борците за свободата!

Осми август

Пътешествието към Биледорф през необятната немска земя, за което не предполагах в края на месец юли.
Как изненадващо някои многогодишни мои намерения се оказват осъществими по безполезен начин.

Посещение при дете, което е изучавало pyton в английско училище.

Посещение на хранително заведение, в което работят мои ученици.

Полицейски войни, аналогия с разни български батаци.

Гости, които не посрещнахме вкъщи.

Ребека и Екатерина

За трети път знам за Деня на Екатерина.
За Ребека, и да съм знаела, не е бил отбелязван. Има още

Осмогласие


Не очаквах, че осем гласа вокални ансамбли означават осем участника.
(Снимката е от 20.05.2017 г., а фотографът е бил на моя ред или някъде съвсем близо.)
Поне миналата година ми се видяха да са повече изпълнителите.
А изведнъж получих признание, даже няколко пъти ми се повтори. Сходствата между хората са неочаквани понякога.
Както се случва в училище да ни считат за сестри с една колежка.

До Аневското кале и после при Сопотския водопад

Сопотски водопад, гр. Сопот, Стара планина

Започвам с този красив обзор на маршрута до Сопотския водопад.
Миналата година подарихме на дядо Боби пътеводителя за водопадите в България.
Освен Райското пръскало, което сме виждали, но без Анна, той ходи и на Видимското пръскало вече.
Сопотският водопад е малък (но 15 метра никак не са малко, а и скокът на мощната водна струя от който се виждат тези 15 метра, си е внушителна гледка, уверявам) в сравнение с Райското пръскало, но пътеката до него е приятна и си струваше да повървим. След Аневското кале обаче, някак не се получи усърдно вървене, за малко групата да се спре само до параклисчето преди водопада. То, и до там си беше красиво. Но няма смисъл да се отказва човек на 5 минути нормално вървене преди самия водопад.
Разгледахме и воденицата на дядо Стоян от „Под игото“, в съседство с началната станция на лифт Сопот.
Мaнacтиpът „Bъзнeceниe гocпoднe“ (или мaнacтиp „Cвeти Cпac“), ce нaмиpa oт дяcнo нa нaчaлнaтa cтaнция нa cъщия лифт. Така на едно място, в съседство, се намират три интересни обекта за разглеждане.
И, в края на деня, затъмнихме до Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“, чувстително по-труднодостъпен от девически манастир „Въведение Богородично“ („Горният метох“), за които манастири ровя чак сега, за да не объркам дневника си. Имаше предварителна програма да се разходим по екопътеката „Бялата река“, която би трябвало да ни отнеме до 2 часа, и така и не видяхме началото ѝ. Макар че аз обиколих около манастира, дори само разпознах мачтата на връх Ботев, така е то! 🙂 😦

Аневското кале оставям за накрая, защото предварително бях запозната с едно негово представяне в Мрежата.
Поздравления за автора. Има случаи, когато се увличам и не се дразня от правописните грешки. Когато четох за историята на Аневското кале, се случи точно това. Не че ще запомня имената, столетията и подробностите, но има едно пловдивско село Войсил, за което знам от дете. А уводните думи, в които се аргументира необходимостта всеки българин да е посетил Царевец, и съпоставянето на една богато възстановена и достъпна крепост на българщината с една добре запазена единствено от Природата и Времето крепост, наистина ме впечатли.

Сряда, осми февруари 2017 г.

Пристигнах на гарата три минути преди да се кача във влака.
Навреме и с четирите състава, толкова без забележки, че дори не проверих какво е същинското разписание.
На връщане приятелката ми отбеляза, че ме познават на касата. Да, помнят ме все още, след двумесечно прекъсване. Касиерката отговори на въпроса ми, навреме ли е влакът, така: Днес всички влакове са навреме.
Някъде, по това време вече са били подадени разни оставки.
http://offnews.bg/news/Ikonomika_59/Uvolniha-shefovete-na-BDZh-i-NKZhI_646583.html

Късметско съвпадение.
И в пътуването си към София с други два състава отрочето е пристигнало навреме.
Браво на НКЖИ! 🙂

Благодаря на всички, които са си вършили работата както винаги, а се е паднало да се получи по разписание!
Благодаря на кондукторката, която ми издаде билет от необслужвана спирка и ми пожела приятно пътуване, благодаря на касиерката от жп гара Сливен, която някога ме спаси от оставане за другия ден, благодаря на всички безгласни и невидими работници в този мега ултра инфра сектор на родната ни икономика, сфера транспорт.