Tagged: пътешествия

Няма липа

Покрай пътешествието ми за „изпращането“ на Фанелата в пенсия през април, нощувах вкъщи на село. Прибрах се късно през нощта и първата изненада, още от улицата, беше тази.
Стъблото на липата стърчеше. Клони няма. Точно като стълб-кол пред вратата.
Това е втората липа, която изчезва и едва ли ще остане в спомените ми. Мечтата за липа, за да е както в стихотворението от Ран Босилек: „Бяла спретната къщурка. / Две липи отпред.“ – беше много по-продължителна от кратките гостувания откакто имаше липа с дебел ствол и гъста корона. Още по-малко съм се прибирала когато цъфти и ухае упояващо.
Днес изгледах едно предаване за една друга липа, която също липсва. Софийска липа от детството на един български автор, музикант, кибернетик, и лирик.
Книгата, която цифровизирах за Читанка, не беше мой информиран избор. Ако не беше проектът Библиоман, нямаше да се срещнем с Емил Лазаров.
Така е то.

Advertisements

Петък, 20 април

Замествах.
Изтърпяхме се.
Научих някои неща, а с други деца така и не се забелязахме.
От мухата става слон е задачка от миналата седмица, която никой от шестокласниците не беше и мислил да довършва…
Все пак си избрах една трансформация с участието на думата глад. Ще я допиша при старата публикация, ако се сетя.
Отново в шести „а“ последните два часа не се случи да се обединим в общи занимания по довършване на задачите си.

Можеше да сме по-шумни, били сме. Но и в петък не беше малко вилнеенето из стаята, опитите да се надвесим над прозорците, къртенето на мазилка и какво ли още не…
Играхме играта за властелини на енергията, четири момчета правиха цветна полянка. Кристин беше заета с телефон, а миналата седмица поне направи гривничка.
Григор прие за по-лесно да има тройка.

В неделя намерих последното публикувано от Мария Донева – точно на 20 април – описание на преживяване в казанлъшко училище:

Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.

Написах ѝ коментар.

След това получих снимки от събитието, на което присъствах в петък вечерта.
А влакът в петък закъсня с 20 минути. Но за връзката на Дъбово стигнахме навреме.
Падна се да съм в едно купе с коминочистач.
Докоснах го по дясното рамо на слизане, той ми пожела късмет и да плача от щастие.
Продължих с автобус, после повървях без да се губя, но и без да знам къде отивам. А имах и разпечатана карта от гугъл мапс, която още преди да тръгна, не разбрах накъде ще ме заведе и не ми свърши работа.
Е, отидох на правилното място, с повече вървене, но достатъчно късно, че да не ме видят всички.
Програмата беше в разгара си. Две танцови групи, двама музиканти-танцьори с барабани, ди-джей и професионален фотограф. Очаквам да получа един ден записи от „изпращането“ на Фанелата.
Връчих му здравец от Бижевци, шишарка от зимата и една гъба.
Не познах началника си. Не познах колеги, които се изредиха да ми се представят, да ме питат помня ли ги. И повечето дори знаеха, че сме набори. А аз – не!
Беше шумно, но хората танцуваха и се веселяха.
Да, моят началник смяна ми говори много повече, отколкото през всичките години, когато сме работили в смяната, взети заедно.
Той ми зададе един въпрос: „Добре ли живееш, Елено?“
Не ревах пред всички, както очаквах. Но си бърсах сълзичките тихичко и разказвах на хора, които не са работили никъде другаде, че навсякъде е ТЕЦ 2. Поне в моя живот.
Изоставих Кольо Марков, до когото ме настаниха. Дано ме извини.
На друг един колега му наприказвах думички, които са чакали 30 години да ги изговоря и да ме чуе.
Трябваше, не съм се подготвяла за тях. Те си чакаха реда, за да ги чуе който трябва.
Получих покана за ново предстоящо мероприятие след два-три месеца. Когато ще е приключил със смените още един колега.
Откараха ме до моето село. Баламосаха ме, че пътят им е оттам. Не беше. Отклонението е около 5-6 км с отиването и връщането, но все пак им благодаря за жеста.
Чак на другия ден се сетих, че сме работили заедно и с дамата, която беше четвъртият пътник в колата.
Както винаги, оказа се, че този, когото попитах за нея, ме е заблудил, че е постъпила на работа след моето напускане.
Не сме се променили много, само годините са се отбелязали. Нищо, че не ги познах хората, помня ги все още. А страшно много са си отишли, това също не е най-доброто, което можеше да се падне за тях.

А вие, пътешественици из блоговете, направете така, че да ви е леко да отговорите на въпроса: „Добре ли живееш?“

Девети август

По стар стил на девети август преди 140 години е започнала втората битка при Шипка от руско-турската война.
Тя е тази, която Вазов описва в одата „Опълченците на Шипка“.

Най-после и аз посетих това свято място.
В паметен ден и в паралел с други екстремни истории.
Трябва да се чете още. http://www.shipkamuseum.org/
Трябва паметта ни да не се хлъзга по общите думички и около одата на Вазов, те са само част от паметта за тази свещена епопея.
Поклон на борците за свободата!

Осми август

Пътешествието към Биледорф през необятната немска земя, за което не предполагах в края на месец юли.
Как изненадващо някои многогодишни мои намерения се оказват осъществими по безполезен начин.

Посещение при дете, което е изучавало pyton в английско училище.

Посещение на хранително заведение, в което работят мои ученици.

Полицейски войни, аналогия с разни български батаци.

Гости, които не посрещнахме вкъщи.