Tagged: приятелство

Комуникацията – богатство и изпитание (1)

https://www.monitor.bg/bg/a/view/29597-%D0%94%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82
Има още

Advertisements

Потресаващата илюзия

Потресаващата илюзия е

Всяка взаимна привързаност между мъж и жена започва с потресаващата илюзия, че мислят по еднакъв начин за света.

Източник за рамката: kru4inka.ru/post388570641/

Неуморен

Във вторник изпратиха Данчо.

R.I.P. за изумителната личност, която имах късмета да съм срещала в живота си.

В паметта ми това е човекът (след майка), към когото съм се обръщала мислено най-често за съвет и оценка.
Той нямаше умора да работи като хала, да отговаря на въпроси, да спори и да убеждава, да се пали и да приема различните. Да ограмотява, да обяснява, да доказва, да се радва на красотата, на хармонията, на законите на Природата. Да търси без изтощение и без оплакване – вечно да изследва и да майстори, да изобретява и да ремонтира с една и съща огромна и неизтощима енергия на откривател.

Отиде си най-талантливият доктор Охболи на компютрите.

Никога не се оплака, не каза, че няма време, не се показа уморен и не отложи нито едно питане, нито един проблем, с който съм му губила времето през дългото ни познанство.

Дълго – от есента на 1988 година насам.
И как нито веднъж не изпълних заканата си да отида при Данчо с микрофон. Поне да имах запис на един от разговорите му. Не че щеше да е излишно и видео. Все отлагах за следващия път.
Толкова пропуснати въпроси и неизвестни отговори имахме, Данчо. Много за кратко всъщност е било всичко, което сме преживели заедно в студентските си години и след това – паралелно, всеки по пътя си. Много кратко, ужасно кратко!

Тъга, скръб, болка… и още нямам вариант да го приема.
Какво той би искал сега от нас?

От нас – по-глупавичките, по-неуките, по-недосетливите? Защо ни остави да се чудим?
Талантливите и надарени с бърза мисъл хора невинаги са щедри към останалите.

А Данчо беше. И ни търпеше. Не само мене. Ние дори не знаем колко огромна напаст сме били, не сме се познавали и не сме се броили колко му се товарим на гърба, да ни пренесе през нашите дребнави и дребни проблеми и проблемчета.

И най-големите си резили съм му разказвала, и пак не се отказа от приятелството ни.
С нищо не заслужавах това.
С нищо не компенсирах щедростта и добротата му.
Надали е имало как. Сега – още по-малко.

На хората с царственото име Васил


Изпуснах момента на същинския имен ден, а от рождения му ден на Графа нямам нищичко обратно. Затова се надявам Василиса Премъдра, Василиса Прекрасна и царската корона да го зарадват на патерици.
Вълшебствата на тази руска съименница на Василий винаги са ми звучали толкова далече от нашите народни приказки, че рядко свързвам името ѝ с вчерашния велик светец.

Пожелавам на моя мъдър приятел да намира разрешение за всички трудности. Магическите истории дават надежди това да е осъществимо. Понякога и реалният живот е нещо приказно.
Късмет и здраве! 🙂
Да се чувстват поздравени с това колажче и родителите на бебето Васил, а баба му да не се разделя с мечтанията си!
Да са здрави и усмихнати учениците ми с веселото име Веселина, с племенницата ми в този списък, с името Веско, Васко, Василак, Васко, Василена и всички, които са празнували вчера. (Добавено на 04.01.2017 – и да не забравя една от именничките, че е решила да става адвокат!!!)