Tagged: приятелство

За събирача на иронии

Уважаеми архиварю,

Ето ти два случая: от понеделник и от петък.
Не са единственото, което преживях, и в което оцелях тази седмица, но никак не са маловажни за мене.
За тебе със сигурност са дреболии.
Живей със здраве и си попълвай колекциите.

Сряда, осми февруари 2017 г.

Пристигнах на гарата три минути преди да се кача във влака.
Навреме и с четирите състава, толкова без забележки, че дори не проверих какво е същинското разписание.
На връщане приятелката ми отбеляза, че ме познават на касата. Да, помнят ме все още, след двумесечно прекъсване. Касиерката отговори на въпроса ми, навреме ли е влакът, така: Днес всички влакове са навреме.
Някъде, по това време вече са били подадени разни оставки.
http://offnews.bg/news/Ikonomika_59/Uvolniha-shefovete-na-BDZh-i-NKZhI_646583.html

Късметско съвпадение.
И в пътуването си към София с други два състава отрочето е пристигнало навреме.
Браво на НКЖИ! 🙂

Благодаря на всички, които са си вършили работата както винаги, а се е паднало да се получи по разписание!
Благодаря на кондукторката, която ми издаде билет от необслужвана спирка и ми пожела приятно пътуване, благодаря на касиерката от жп гара Сливен, която някога ме спаси от оставане за другия ден, благодаря на всички безгласни и невидими работници в този мега ултра инфра сектор на родната ни икономика, сфера транспорт.

От дядо Боби (1)

Някои хора не могат да те обичат по начина, по който искаш да бъдеш обичан, защото те са емоционално и духовно замразени.
Те или са отдръпнати, или избягват близост. Никога няма да срещнеш дълбоко проникващ поглед в техните плитки очи, а само повърхностен поглед. Могат да те докосват с ръце, но никога със сърце. Могат да се свържат с теб с думи, но никога със страст. Ако се нуждаеш от състрадание и мъдрост, ще се чувстваш сам, защото са избягали от собствената си природа. Научили са се да живеят идеалния живот, без да познават живота изобщо. Направили са всичко, което им е било казано, за да имат перфектен живот, за да бъдат добър човек, но сякаш човекът там го няма, празни са някак си… Сякаш са мъртви отвътре.
Могат да разбият сърцето ти, ако им позволиш. Обикновено са много критични. Но виждат себе си като мили и добри…, но често са подли и студени. Те се чувстват по-висши от останалите, като си мислят, че всичко, което правят, е точно по начина, по който е трябвало да се направи, че техният начин е единственият правилен такъв.
Непрекъснато влизат в спорове, като не признават и приемат чуждо мнение, дразнят се, ако не си съгласен с тях, а ако си подкрепял идеите им и промениш мнението си или изложиш различни такава, те обвиняват в предателство.
Най-общото между тях е, че им липсва оригинална мисъл, ако провокираш дрямката им с будна мисъл, това ги обърква и бягат, като ти казват, че не си наред, защото са изгубили своята индивидуалност.
Не можеш да промениш такива хора, те са в капана на самите себе си. Закърнели, неподвижни, плътни, те сгъстяват въздуха със собственото си присъствие. Понякога евентуално някое трагично събитие ги събужда от дълбокия им сън, някои се събуждат на смъртното си легло, други, за съжаление, никога не се събуждат за своя дълбок вътрешен потенциал, за познанието, за мъдростта, за интимността, за изразяване на себе си, за любовта… Може би познаваш такъв човек, може би… това да си бил ти самият в даден етап от живота си, а може би си ти – мъртъв отвътре, дори да не го знаеш…

Седмица на потрес

Трябва да се науча да внимавам повече.

Засега само ще документирам развитието през седмицата.
divided we fall – This entry was posted in Графити October 5, 2016

Неща, които се обясняват трудно

This entry was posted in Един от тези дни and tagged , on October 5, 2016.

pf_silver_yantra

И не ги разбирам тези картинки от Тръбата, каквото и да е интуитивното им тълкуване.

Българска гайда звучи от връх „Мальовица“ на 14 август 2016 г.

Заслугата за този клип е съвсем мъничко моя: че заведох на подходящото място в подходящия момент дядо Боби.
Т.е, осигурих финансово разходката.
А всъщност най-голяма заслуга има това смело момче, което изнесе концерта си повече от половин час на издадената скала и не се пестеше с гайдата си.
Така и не стана ясно, с група ли беше се качил на върха, или сам.
Заговорих го когато слизаше и му благодарих за подаръка.
Поне три-четири групи го слушахме и му ръкопляскахме, когато приключи, но през повечето време аз си мислех, че е член на някоя от групите на слушателите. Имаше и други с включени камери и фотоапарати.
Още веднъж благодаря на това момче, което скромно прибра гайдата и тихо се запъти към долината, само или с група, не е толкова важно.
Важното е, че отсрами толкова пасивни родолюбци в този неделен ден.
Важното е, че както треперех заради неразумната му дързост да се забие на издадената скала, така по-късно остана само удоволствието от музиката му.
Когато ние слизахме, срещнахме други групи, които тепърва се качваха. Те са слушали в подножието на скалите и търсеха от коя група е гайдарят, за да го поздравят.
Ето, такива неподправени аплодисменти са най-ценни.
Честит национален празник, България!
Да пребъдат истинските българи и реалните човеци в тебе!

Коментари във ФБ

Понякога се чудя как се „харесва“ текст, който звучи актуално и вярно над 25 години, а по същество е толкова отчайващо обречено да се надяваме да стане нещо по-различно и оптимистично.

http://webstage.bg/kino-i-muzika/3023-vsichki-faktori-v-tazi-strana-vliyayat-taka-che-chovek-da-se-otkazhe-ot-tova-koeto-pravi-dimitar-voev.html