Tagged: оптимизъм

Едночасово излъчване през вълшебната кутия на братя Люмиер в кутията you tube

Бързам да благодаря и на Мария Константинова за предоставения адрес на записа от концерта на Смехораните на 31 май 2017 г.

Снимки от събитието.
Има още

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Осмогласие


Не очаквах, че осем гласа вокални ансамбли означават осем участника.
(Снимката е от 20.05.2017 г., а фотографът е бил на моя ред или някъде съвсем близо.)
Поне миналата година ми се видяха да са повече изпълнителите.
А изведнъж получих признание, даже няколко пъти ми се повтори. Сходствата между хората са неочаквани понякога.
Както се случва в училище да ни считат за сестри с една колежка.

Покана от Адриана Бенова

Скъпи приятели и колеги,
Имаме удоволствието да Ви предложим едно музикално пътуване във времето – да се върнем заедно в 60-те и 70-те години на XX век, заедно с най-обичаните песни на Michael Jackson и Jackson 5, The Supremes, Stevie Wonder, Marvin Gaye, The Temptations и редица други изпълнители на американския лейбъл за соул музика – MOTOWN. Ще можете да ги чуете в изпълнение на студентите по поп и джаз пеене от класа на хон.ас. Адриана Бенова, катедра „Поп и джаз изкуство“ към НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а именно:
Анна Войнова
Викториа Господинова
Кристиан Милев
Петър Цветанов
Симона Стойчева
Хюля Мустан
Очакваме Ви на 28 април, петък, от 19:00 часа в зала „Алтернатива“!
ВХОД СВОБОДЕН

Оги

Знаех си, че трябва да има записи от този концерт на група „Illusion“. Намерих го. 2008-2009 г.
През изпитанията на формата „X-factor“ до представянето в неделя вечерта, което не гледах директно.
Но в понеделник децата ми разказаха. Не го познават, попитаха ме дали съм гледала. Веднага се сетих за Оги.
Имаме едно пътуване с влака в посока СЗ преди много години, но вероятно след концерта в Трявна.
Оги е чудеснен младеж.
Общителен, чаровен, добър събеседник.
Импулсивно му написах дълъг коментар при записа на изявата му в „Гласът на България“.
Знам, че не е поза разочарованието му. Знам, че онова, което носи у себе си, не може да бъде пречупено.
Знам, че е щастлив човек – надарен с талант и прямота, която на толкова други им липсва.
И за да е щастлив и в бъдеще – нека да не забравя, че извървеният път има смисъл.
Стискам палци да е докоснат от Съдбата за истинските приятели, групата, която да му носи успеха на всекидневните музикални занимания и личното щастие, на което всеки има право.
Късмет и здраве, Оги!

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Плюс още 14 сертифицирани програмисти след седмицата на „Часът на кода“

Те са голямата ми мъка в девети клас.
Тъкмо ще се харесаме (след борбата по технологии в седми клас), и срокът (годината) ще завърши. Само някакви 3-4 вторника, ни повече, ни по-малко.
Ето им доказателствата, че могат:

Кристияна Енчева
Антония Маркова
Микаела Линкова
Михаела
Стиляна Зангочева
Тереза Манева
Марча Кирилова
Селиме Сеид
Планимир Иванов
Един лекичко отнесен от спортни емоции деветокласник.
Митко не се сети как ще го познаят по едно име.
Ники, Илиян и Александра се затрудниха да пратят линкове, но ще им ги изровя тази година.