Tagged: оптимизъм

С автоматизирания говор на Гергана Стоянова

http://asktisho.wordpress.com/2017/11/29/audio/

Когато дълго и наум доставям подаръци – не е ясно кому ще се падне по-хубав подарък: На този, на когото подарявам, за този, от когото е подаръкът, или за онзи, който сътворява подаръците.
Творците са двама. Тишо и Иво.
Благодаря им, че направиха подаръците си за мене!

Advertisements

Понеделнишки изненадки

И за увертюра към първата ми позитивна и сигурна успешна седмица – мъъничка задачка.
Която не се случи:
Първо се оказа, че трябва да имам над 8 GB свободно място на системния дял на диска. Аз имах около гигабайт и половина.
После почистих свободно място, почистих флашката, която изпросих, но времето за създаване на инсталиращата флашка не ми стигна. Вероятно се изтегли още веднъж инсталационен образ на ОС, стигна се веднъж до 100%, после се започна още една процедура по създаването, към 17 часа беше стигнала до към 62%, около 17:30 – почти надхвърли 83%. Е, спряха ми тока преди края, то беше ясно. Прецених, че е по-добре да прекъсна процеса на работа с флашката, преди да изключа компютъра.
Все пак, има вероятност и за друга злина, освен поразяване на новата флашка.
Вкъщи:
Изнамерих 8 GB флашка. Трябвало поне 11 GB.
Е, рестартирах задачата за чистене на по-голяма флашка.
Още не знам докъде съм, но трябва да тръгвам да работя…

Във вторник сутринта се оказва, че ISO-файл сякаш няма да свърши работа.
Ще видим по-нататък…

Дали изобщо ми е била полезна информацията от
http://news.pcstore.bg/2016/01/27/windows-10-usb-bootable-flash/

Сбъдната мечта

Благодаря на човека, който дори не знаеше, че ще ми поднесе тази невероятна изненада миналата сряда сутринта, когато се видяхме за първи път на автогарата в Габрово.
И пътувахме заедно с автобуса за София.
Благодаря ти, Невена!
Невероятен жест в навечерието на празника на нашето училище. Професионално отношение, изпълнение, експресен транспорт и доставка на крака в училище, безвъзмездно и напълно доброволно, ангажирано към младите хора на България послание, изненада, която дори в мечтите си не я очаквах толкова мащабна, а скромно си представях плакат с формат А3, нищо повече не съм допускала, че можем да си организираме с местни сили.
Благодаря ти, Невена!

Празник на народните буд…

„Празник на народните буд…“
Той спря да пише.
— Защо не пишеш по-нататък — будители?
— Дойде ми на ум дали не е по-добре да го наречем „празник на народните будали…“
В известен смисъл цял будаллък е да се занимаваш с народни работи у нас…

Почит към будителите (3)

И така, Денят на будителите се отдалечи.
Третата ми публикация за петъчния ден ще е посветена на един истински забравен будител.
Дори на банкнота няма да го срещнете.
И всичко, което е останало написано от него, днес е с изтекли авторски права.
А авторът е и преводач.

Той е Димитър Подвързачов.

Родина

Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници —
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници. Има още

Почит към съвременните будители

Опитите да направя нещо празнично тази година бяха по-помпозни от миналата година. Затова не сполучих поне колкото тогава, през 2016.
Но пък, имах две хубави преживявания.
Видях снимките с Пенка Недева Карева – не само първата жена, завоювала златни медали по висш фигурен пилотаж, ами първа измежду жените и мъжете, участвали някога в състезанията по фигурно летене в Европа, и печелили медали и първи места в този въздушен спорт.
Медийното заглавие за хасковлийката, която се среща с децата по повод деня на будителите, както е ясно, не отразява пълно информацията, която ни е „спестена“ десетилетия заради преходните години, липсата на източници в Мрежата и т.н.
Радвам се, че сега има поне някакви кадри с живия човек, с частично разказаната история, но – вече ги има.
Съвсем наскоро търсих Пенка с чичко Гугъл и резултатите бяха повече от скромни.
Живях през най-безценните години от младостта си близо до Пенка и сега откривам колко заспало за неимоверните усилия, които изискваше от нас времето, е днешното поколение – не днешните млади хора, а всички ние, които сме и от някогашното поколение, защото дори ние вече не си даваме сметка какво загубваме от паметта си: бавно, малко по малко, но сигурно и безвъзвратно, ден след ден, година след година. А народ, който не помни историята си, е обречен на изчезване.
Заспиваме по-леко и бързо, отколкото си мислим, приспиваме се неусетно и дрямката ни е балканска, световна, епохална.


Има още

Задача, посветена на Европейския Ден на езиците

Статията, за която си мисля – https://ru.wikipedia.org/wiki/DuckDuckGo

Дори не знаех, че липсва текст в българската Уикипедия.

А е добре да си отбележа една сериозна занимавка, свързана с моите мъки с родния и с чуждите езици.