Tagged: оптимизъм

Валоризационна конференция

Вчера, понеделник, 3 юли, присъствах на валоризационна конференция

И така, думата валоризация си я припомням чак сега:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.

2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на националната монета или на държавните книжа.

— От фр. valoriser.

http://rubistar.4teachers.org е новото място, което ще проучвам.

А така изглежда текстът в сайта на Института за български език:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ æ. Сïåö. 1. Иç­êóñ­ò­âå­íî ïî­âè­øà­âà­íå íà öå­íè­òå íà ñòî­êè­òå è êóð­ñà íà öåí­íè­òå êíè­æà ÷ðåç èêî­íî­ìè­÷åñ­êè ìåð­êè; âà­ëî­ðè­çè­ðà­íå.

2. Мåð­êè, êî­è­òî äúð­æà­âà­òà ïðåä­ï­ðè­å­ìà, çà äà ïðå­äèç­âè­êà ïî­âè­øà­âà­íå íà êóð­ñà íà íà­öè­î­íàë­íà­òà ìî­íå­òà èëè íà äúð­æà­â­íè­òå êíè­æà.

— Оò ôð. valoriser.

Принаден продукт, колкото щеш, при това – даром. С нулева начална стойност!
Да, да!

Едночасово излъчване през вълшебната кутия на братя Люмиер в кутията you tube

Бързам да благодаря и на Мария Константинова за предоставения адрес на записа от концерта на Смехораните на 31 май 2017 г.

Снимки от събитието.
Има още

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Осмогласие


Не очаквах, че осем гласа вокални ансамбли означават осем участника.
(Снимката е от 20.05.2017 г., а фотографът е бил на моя ред или някъде съвсем близо.)
Поне миналата година ми се видяха да са повече изпълнителите.
А изведнъж получих признание, даже няколко пъти ми се повтори. Сходствата между хората са неочаквани понякога.
Както се случва в училище да ни считат за сестри с една колежка.

Покана от Адриана Бенова

Скъпи приятели и колеги,
Имаме удоволствието да Ви предложим едно музикално пътуване във времето – да се върнем заедно в 60-те и 70-те години на XX век, заедно с най-обичаните песни на Michael Jackson и Jackson 5, The Supremes, Stevie Wonder, Marvin Gaye, The Temptations и редица други изпълнители на американския лейбъл за соул музика – MOTOWN. Ще можете да ги чуете в изпълнение на студентите по поп и джаз пеене от класа на хон.ас. Адриана Бенова, катедра „Поп и джаз изкуство“ към НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а именно:
Анна Войнова
Викториа Господинова
Кристиан Милев
Петър Цветанов
Симона Стойчева
Хюля Мустан
Очакваме Ви на 28 април, петък, от 19:00 часа в зала „Алтернатива“!
ВХОД СВОБОДЕН

Оги

Знаех си, че трябва да има записи от този концерт на група „Illusion“. Намерих го. 2008-2009 г.
През изпитанията на формата „X-factor“ до представянето в неделя вечерта, което не гледах директно.
Но в понеделник децата ми разказаха. Не го познават, попитаха ме дали съм гледала. Веднага се сетих за Оги.
Имаме едно пътуване с влака в посока СЗ преди много години, но вероятно след концерта в Трявна.
Оги е чудеснен младеж.
Общителен, чаровен, добър събеседник.
Импулсивно му написах дълъг коментар при записа на изявата му в „Гласът на България“.
Знам, че не е поза разочарованието му. Знам, че онова, което носи у себе си, не може да бъде пречупено.
Знам, че е щастлив човек – надарен с талант и прямота, която на толкова други им липсва.
И за да е щастлив и в бъдеще – нека да не забравя, че извървеният път има смисъл.
Стискам палци да е докоснат от Съдбата за истинските приятели, групата, която да му носи успеха на всекидневните музикални занимания и личното щастие, на което всеки има право.
Късмет и здраве, Оги!

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.