Tagged: Време разделно

Лирика за оценяване

Тази година, до 29.05 е обявен срок за гласуване на читателите за Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2017. Там може да прочетете и оцените стихотворенията на всички участници.

Още не знам колко от публикуваните стихотворения ще прочета.

Изобщо, да разбера за инициативата на Общината, ме ориентира някакъв отрицателен отзив от дядо Б. през ФБ, който пък стигнал до него от възмутени потребители на група.
Та, започвам с номерата на отхвърлените [0], харесани [6] и поставени в категория „не е чак скандално зле“ [3] творби.

Попадението, на което налетях най-случайно, засега ще си го прекопирам, то е първото, прочетено по мой избор стихотворение.
Пасва добре на настроенията на много хора. Дори и такива, които рядко посещават ресторанти:
№163 СЕГА [6]

Един сивеещ понеделник,
един безличен ресторант,
един безкраен, скучен делник,
музиканти почти без талант.

Една маса, три празни стола,
един небрежен сервитьор,
една цигара в устните забодена,
на дансинга един пиян танцьор.

Един ужасен понеделник,
една тревожна пустота,
един безкрайно скучен делник,
а в мислите… една мечта.

Има още

Злобни хора

Това нещо стои в чернова повече от месец, мисля, че ми го прати Анна, по повод моите кризи с виртуален (и не само) приятел.

Днес ще се опитам да допълня частично моето разбиране за злобата. Има още

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син

Пътуващото кино на LIVE 7 TV представи този филм в Трявна през месец юли, а в Плачковци около месец и нещо по-късно.
За юлските прожекции на филмовия маратон не можеше да се мисли, но когато се навихме да ходим на прожекцията в Плачковци, Анна се порови да провери има ли откъде да се гледа филмът, я торент, я софийско кино, я другаде… Нямало от къде. Затова имаше известна интрига в решението да дойде с нас, тя не беше навита на акълите ни докрай.
Филмът е тежък, красив, дълъг и съвсем ограничен в даване на отговори. Филмът не е за празнична неделна вечер, след която има неработен понеделник. Но пак е добре, че БНТ ще го излъчи тази вечер. Има още

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Не ги разбирам аз тези работи

Не съм от тях, како Сийке.
От музикалните разбирачи.
Още по-малко, от правораздавачите на авторски права и тем подобни. Защо ми е да ги разбирам?
Имали някакви неразбории с някакви посредници на автори и изпълнители на музикални произведения в началото на годината в БНР. Ми, да де, те неразбориите са точно, защото не им разбират. Не им разбираме, така е по-лесно да се мъкнем нататък по течението, с неразбориите и неразбирането.
С огромна радост им слушам сегашната програма „Хоризонт“ на БНР, стига да не приказваха толкова много.
Вчера се наслушах на рагтайм.
Няма да ми омръзне и по цял ден да пускат само пиано и рагтайм…
Само че ми се иска да попитам някого, съвсем не знам кого, някого, когото му е важно да не се „играе“ с такива важни закони на парче.
Къде бяха журналистите през 2010 година, когато ни заливаха с емисии за акцията на НСБОП и казуса „Читанка“? Не конкретизирам точно журналистите на БНР, нито приемам всички журналисти за еднакво апатични към темата.
И все пак:
Къде отразиха резултатите от акциите, стремящи се да ограничат предоставянето на информация с нетърговска цел през изминалите шест години? Къде споменават, че един проект на доброволци, без никакво финансиране и напълно независимо, осъществява реално и буквално целта да насърчава и подпомага четенето на български? Демагогски присвоените „предназначения“ на толкова охранени институции в нашата географска територия, псевдомедии и псевдопатриоти се реализират — без да се гърми за заслуги от шепа ентусиасти.

Освен това можете да получите информация за акциите целящи спирането на библиотеката:
ГДБОП — 21 юни, 2010 г.
АБК — 15 юли, 2013 г.
АБК — 21 август, 2015 г.
АБК — 28 октомври, 2016 г.

Сетиха ли се, че законите са за разумното им ползване от всички, а не да облагодетелстват някакви посредници, вместо истинските творци?!!!
И коя ще е поредната гръмка изцепка, след която отново да се сетим, че не е законът първопричината да го има.
Ще станем ли достатъчно разумни, за да си напишем правила, които после да спазваме.
Всекиму, според потребностите, и никой да не е пренебрегнат…

И така ще си остана с питанията, нали не ги разбирам аз тези работи.
А иначе, страхотна е музикалната програма, само че може да се сетят за още жанрове и записи, за които не трябва нарушаване на нечии законови претенции.
Ама коя съм аз, като не ги разбирам тези работи, да си казвам уточненията. 🙂 😦

Редактирано и допълнено писмо, започнато миналата година

Противоречивата година 2016, която беше кръгла за обитателите на двоичния свят, се изниза.
Не довърших доста от нещата, които, иначе, при други съпътстващи събития (или при отсъствието им) щях да съм завършила.
Писането в блога, например.
Тъкмо запомних наименованието на типичната за учителите диагноза (и не само за тях, разбира се!) – логорея, и не ми се получи да изливам думите си публично.

През последните три месеца спестих обичайното ежедневно споделяне, доколкото е било обичайно и ежедневно преди това в скайп с виртуален реален приятел.

[Цитат:]
Животът е гигантско кълбо от взаимоотношения, подредени по някакъв, дълбоко скрит за хората начин, който не търпи произвол, нарушаващ трансцедентни, а и реални равновесия и баланси. Той със сигурност може да бъде унищожен – регионално, а и глобално, но не може да бъде изопачен, извратен, насилен и т.н. до степен да се разрушат въпросните баланси и равновесия. Стигне ли се дотам някога и някъде, животът си отива, като висш, абсолютен и окончателен отговор на несъвместимите с него насилие и произвол – морално, екологическо, политическо или
технологическо.
[Край на цитата.] Има още

Отново в полубудно състояние

Днес използвам песен с автор и композитор – Кирил Ампов.

Между минало страшно и
2budi_truba

бъдеще неясно

живее един малък народ.
Свободата му приляга,
но чепикът го стяга
и погрешен е всеки нов ход.

И очаква го глад
и очаква го мрак,
а не липсват и други беди.

Напред крачка направи,
а със две изостане
и така нещо все не върви.

За да има събудени, видно само будители не стигат.
Няма ги онези будни хора, които са мечтали за бъдещето на народа си.
Няма ги децата, които идват в училище леко разсънени, но не и събудени за Силата на знанието, за Силата на Съединените Сили.
Силите са разкъсани и надробени.
„Разделяй и владей!“
Владетелю на заспалите, не си много по-силен, само си по-хитър.
Онова зрънце на прогледалите за истината също е мъничко и не е толкова трудно за прикриване.
Никога не се знае кой спи, кой – буден, а кой е действително събуден и силен, е съвсем друг въпрос.

Поклон, будители!
Вашето дело продължава.