Tagged: Време разделно

Девети август

По стар стил на девети август преди 140 години е започнала втората битка при Шипка от руско-турската война.
Тя е тази, която Вазов описва в одата „Опълченците на Шипка“.

Най-после и аз посетих това свято място.
В паметен ден и в паралел с други екстремни истории.
Трябва да се чете още. http://www.shipkamuseum.org/
Трябва паметта ни да не се хлъзга по общите думички и около одата на Вазов, те са само част от паметта за тази свещена епопея.
Поклон на борците за свободата!

7.8

7.8.2017

78 = X + 2.X
26.2+26=78

Ако може да се вярва на функциите в електронните таблици, днешният ден се пада да е вододелен за броя на дните, които сме преживели на тоя свят общо с едно добро дете.

Ребека и Екатерина

За трети път знам за Деня на Екатерина.
За Ребека, и да съм знаела, не е бил отбелязван. Има още

Лирика за оценяване

Тази година, до 29.05 е обявен срок за гласуване на читателите за Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2017. Там може да прочетете и оцените стихотворенията на всички участници.

Още не знам колко от публикуваните стихотворения ще прочета.

Изобщо, да разбера за инициативата на Общината, ме ориентира някакъв отрицателен отзив от дядо Б. през ФБ, който пък стигнал до него от възмутени потребители на група.
Та, започвам с номерата на отхвърлените [0], харесани [6] и поставени в категория „не е чак скандално зле“ [3] творби.

Попадението, на което налетях най-случайно, засега ще си го прекопирам, то е първото, прочетено по мой избор стихотворение.
Пасва добре на настроенията на много хора. Дори и такива, които рядко посещават ресторанти:
№163 СЕГА [6]

Един сивеещ понеделник,
един безличен ресторант,
един безкраен, скучен делник,
музиканти почти без талант.

Една маса, три празни стола,
един небрежен сервитьор,
една цигара в устните забодена,
на дансинга един пиян танцьор.

Един ужасен понеделник,
една тревожна пустота,
един безкрайно скучен делник,
а в мислите… една мечта.

Има още

Злобни хора

Това нещо стои в чернова повече от месец, мисля, че ми го прати Анна, по повод моите кризи с виртуален (и не само) приятел.

Днес ще се опитам да допълня частично моето разбиране за злобата. Има още

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син

Пътуващото кино на LIVE 7 TV представи този филм в Трявна през месец юли, а в Плачковци около месец и нещо по-късно.
За юлските прожекции на филмовия маратон не можеше да се мисли, но когато се навихме да ходим на прожекцията в Плачковци, Анна се порови да провери има ли откъде да се гледа филмът, я торент, я софийско кино, я другаде… Нямало от къде. Затова имаше известна интрига в решението да дойде с нас, тя не беше навита на акълите ни докрай.
Филмът е тежък, красив, дълъг и съвсем ограничен в даване на отговори. Филмът не е за празнична неделна вечер, след която има неработен понеделник. Но пак е добре, че БНТ ще го излъчи тази вечер. Има още

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.