Tagged: Време разделно

Петък вечер (16.11.2018)

Пресягам се да включа радиото за новините в 20:00. Пропуснали сме началото. Слушам някакъв познат глас и се питам, кой ли е?
Сетих се за окъсания плакат, който прочетох от влака на едни огради до една гара, преди повече от година…
https://zelenkroki.wordpress.com/2017/06/21/ot_vlaka/

Така и не ги запомних кои други са от динените, но снощният сякаш е от тях. Проверих, бил им председател даже.
Време беше, не била на дневен ред оставката на другия динен. Не е ли?!

Advertisements

19 юли 2018


Той навърши 97 години.

Цанко Войнов започва своя път в театъра на Русе през 1941 г. като актьор, но под влиянието на тогавашния сценограф на театъра, известния художник Георги Каракашев, от средата на 40-те години се отдава изцяло на професията на сценографа.
Така до пенсионирането си през 1982 г. той е един от авторитетните и уважавани творци на Русенския театър, сътворил много сценографски проекти на неговата сцена.
Те са удостоявани с награди на различни театрални форуми.
Името на Цанко Войнов е свързано с художественото оформление на знаменити русенски спектакли в периода 50-те 80-те години като „Сирано дьо Бержерак“ от Е. Ростан, „Зидари“ от П. Тодоров, „Дивата патица“ от Х. Ибсен, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П. Ковачик, „Лазарица“ от Й. Радичков и още много други.
Неговата сценография създаваше онази точна реалност и метафоричност, която максимално изразяваше атмосферата, в която режисьорът и актьорите да се потопят в проблемите на своя драматичен свят. В периода 1953-1960 г. той е художник-проектант в Русенската опера, където сътворява също интересни и забележителни оформления на оперните спектакли.
Със смъртта на художника Цанко Войнов Русенският драматичен театър губи един от забележителните си творци, отдал 40 години от живота си на творческото израстване на този театър.

В края на 2014 година го положиха в гробището на едно малко планинско селце, обезлюдено и далечно от онези, които написаха своето последно „Сбогом, бай Цанко“ – колектива на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Далече от суетния свят, който не му беше дом.

http://utroruse.com/article/333471/

[Графиката с профила на дядо Цанко е останала из архивите му. Не е известен авторът ѝ. Помогнете да го открием.]

За намаляване на ставката на ДДС върху книгите

Светлите бъднини са илюзия, когато Държавата нехае за четящите, за писателите, поетите, преводачите и учените си.

https://www.peticiq.com/signatures/dds_knigi/

Поредни богохулства (демони)

„Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.“ – странното е, че това са писания от Корана.
Цитираното надолу е в черновите ми от 30 декември 2015 г.
Известно катализиране на публикуването предизвика откритие на приятелката ми, която е попаднала на горния цитат, който ме върна на извадките от книгата за четирийсетте правила преди няколко седмици. А аз разнищвам първоизточниците.

„“

едни християни благочестиво защитават християнството, като пречат на други християни да познаят словото на Христос Има още

Празник на народните буд…

„Празник на народните буд…“
Той спря да пише.
— Защо не пишеш по-нататък — будители?
— Дойде ми на ум дали не е по-добре да го наречем „празник на народните будали…“
В известен смисъл цял будаллък е да се занимаваш с народни работи у нас…