Category: четене

Вторник №36 в 10а – 25.06.2019

Постижения на Арената:
Задачите на Теодор, Рокси и Ния:
Есен 2012, Е3 – Табела
НОИ-1 2019 Е3. Боби туриста
Есенен Турнир 2010 E1. Факир

https://arena.maycamp.com/users/4510
https://arena.maycamp.com/users/3704
https://arena.maycamp.com/users/3764

Петър и Радостин имаха писмена работа.
Остават две дами в режим на неизвестност.

Реклами

Нов компютър – 2019

Велито го е избрал и инсталирал нарочно, за да не се нуждаем от микромеката десятка.
Наинсталирал ни е разни програми, но забравил офис пакет.
Е, няма нищо фатално.
Вече сме с толкова подобрения от три седмици насам, че офис пакетът най-после може и да потрябва.
Ето инсталацията, която си избрах днес:
https://www.softpedia.com/get/PORTABLE-SOFTWARE/Office/Suites-editors/?utm_source=spd&utm_campaign=postdl_redir

LibreOfficePortable_6.2.4_MultilingualStandard.paf

Да не забравя да благодаря на Огито, че непрекъснато ограмотява народите да ползват портабъл версии.

Сладката тайна на живота

Към читателския ми дневник се добавя и музиката с дуета Джийнит Макдоналд и Нелсън Еди:

Ah Sweet Mystery of Life: an American singer who appeared in 19 musical films during the 1930s and 1940s, as well as in opera and on the concert stage, radio, television, and in nightclubs. Although he was a classically trained baritone, he is best remembered for the eight films in which he costarred with soprano Jeanette MacDonald.

During his 40-year career, he earned three stars on the Hollywood Walk of Fame (one each for film, recording, and radio), left his footprints in the wet cement at Grauman’s Chinese Theater, earned three Gold records, and was invited to sing at the third inauguration of President Franklin Delano Roosevelt. He also introduced millions of young Americans to classical music and inspired many of them to pursue a musical career.

Читателски дневник (21)

И, като съм се хванала да си описвам мотивите за четене, ето още малко от това, което ме прати отново при Йовков. Има още

Читателски дневник (19)

Така е то:

Отдавна, отдавна, още преди Вонегът да е бил роден (а преди два дни се навършиха 12 години от смъртта му), нашият мъдър и умен народ е разбрал същността на живота по своя простичък и убедителен начин.

291. своему 1 -> no suggestions (посвоему е една дума)

Че е черен труд и мъка — то се знае. Но тоя труд е достоен за човека, та той го прави човек! Да не мислиш, че говоря за селските идилии, както се описват в книгите. Друго, друго има тука — има пълно приобщаване с природата. Природата и човекът — това е едно и също нещо. Изправиш се, да речем, пред нивата, която си изорал — това не е само пръст, а живо нещо, нещо добро и благосклонно, което разбира и приема труда ти. И тъй е и когато нивата изкласи, когато и тя се радва по своему, тъй е и когато — не дай боже — я очука град. Радостта на земята е твоя радост, мъката ѝ — твоя мъка. Ей това е то живот. Да ходиш по света? Да се учиш? Защо? — Стой си, дето си се родил, и си живей, както бог те е научил. Живей тъй, че когато подигнеш очите си, да виждаш звездите, а вятърът да лъха лицето ти. Живей, както живеят тревите. И умри като тях. Като една трева, която пониква, цъфва и най-после изсъхва и се стопява в същата тая земя, от която се е родила. Това е то! Това е всичкото…

Това е то!