Category: четене

За Деня на учителя (1)

Алтернативен преразказ на картинката за незрящите:
Урок по биология в девети клас – използван е изразът „страшно много време“ за времетраенето на процеса при първична екологична сукцесия.
Тема: Изменчивост и развитие на екосистемите

Advertisements

Задача, посветена на Европейския Ден на езиците

Статията, за която си мисля – https://ru.wikipedia.org/wiki/DuckDuckGo

Дори не знаех, че липсва текст в българската Уикипедия.

А е добре да си отбележа една сериозна занимавка, свързана с моите мъки с родния и с чуждите езици.

Девети август

По стар стил на девети август преди 140 години е започнала втората битка при Шипка от руско-турската война.
Тя е тази, която Вазов описва в одата „Опълченците на Шипка“.

Най-после и аз посетих това свято място.
В паметен ден и в паралел с други екстремни истории.
Трябва да се чете още. http://www.shipkamuseum.org/
Трябва паметта ни да не се хлъзга по общите думички и около одата на Вазов, те са само част от паметта за тази свещена епопея.
Поклон на борците за свободата!

Балончета (2)

Жалко. Значи никога не си ме приемала като приятел.

Ти си длъжен да правиш добро от злото: ПРИЯТЕЛЮ!

https://chitanka.info/text/64-piknik-kraj-pytja#ref_3-1

Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави.

Робърт Пен Уорън[1]

[1] Този толкова емблематичен епиграф на романа на братя Стругацки не е точен цитат, а перифраза от романа на Робърт Пен Уорън „Цялото кралско войнство“. Ето точния цитат от българския превод на романа на Уорън:

— Доброта. Да, най-проста и обикновена доброта. Но нея от никого не можеш наследи. Трябва сам да я създадеш, докторе. Ако ти е нужна. И трябва да я създадеш от злото. Да, от злото. И знаеш ли защо, докторе? — Той се надигна на разнебитеното кресло и се наведе напред с подпрени на коленете длани и отворени навън лакти, с изпъната шия и паднала над очите коса, изпод която заби поглед в лицето на Адъм. — Да, от злото — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото няма от какво друго да я създадеш.

(Робърт Пен Уорън. „Цялото кралско войнство“. Прев. Тодор Вълчев.) — Бел. NomaD.

Има още

Ребека и Екатерина

За трети път знам за Деня на Екатерина.
За Ребека, и да съм знаела, не е бил отбелязван. Има още

До диез минор (Пенчо Славейков)

Произведението в Читанка:
Cis Moll

Силата на волята и несломимия човешки дух в „Cis Moll“
ЛИС

Стихотворението „Cis Moll“ е философска поема. В нея Славейков поставя въпроса за значението на твореца за света и силата на човешкия дух в борбата с изпитанията на живота. За главен герой в стиховете си той избира един от най-великите композитори в историята – Лудвиг ван Бетовен. Заглавието означава до диез минор — това е тоналността, в която са написани две от най-великите произведения на Бетовен — а именно Пета симфония и Лунната соната. Чрез творбата си Славейков описва терзанията и предизвикателствата в житейския път на истинския творец, какъвто е и самият той.
В сюжета на поемата героят е изправен пред повратна точка в живота си — загубата на най-важното сетиво за музиканта — слухът. От това зависи творческата му съдба, която дава смисъл на целия му живот. Той трябва да надмогне себе си, за да надвие времето и да постигне вечността като един незабравим творец, чиито творби продължават да се възхваляват и изпълняват и днес и са още по-високо ценени.
Има още

Валоризационна конференция

Вчера, понеделник, 3 юли, присъствах на валоризационна конференция

И така, думата валоризация си я припомням чак сега:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.

2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на националната монета или на държавните книжа.

— От фр. valoriser.

http://rubistar.4teachers.org е новото място, което ще проучвам.

А така изглежда текстът в сайта на Института за български език:

ВАЛОРИЗА̀ЦИЯ æ. Сïåö. 1. Иç­êóñ­ò­âå­íî ïî­âè­øà­âà­íå íà öå­íè­òå íà ñòî­êè­òå è êóð­ñà íà öåí­íè­òå êíè­æà ÷ðåç èêî­íî­ìè­÷åñ­êè ìåð­êè; âà­ëî­ðè­çè­ðà­íå.

2. Мåð­êè, êî­è­òî äúð­æà­âà­òà ïðåä­ï­ðè­å­ìà, çà äà ïðå­äèç­âè­êà ïî­âè­øà­âà­íå íà êóð­ñà íà íà­öè­î­íàë­íà­òà ìî­íå­òà èëè íà äúð­æà­â­íè­òå êíè­æà.

— Оò ôð. valoriser.

Принаден продукт, колкото щеш, при това – даром. С нулева начална стойност!
Да, да!

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂