Category: театър

София диша, песните на Аладин и моето гардже

Научете песните от Аладин и вълшебната лампа с Tamara Voices на София Диша 2017

Ако не беше тази публикация, пак щях да съм възпрепятствана да поместя снимката, на която е и моето гардже. Официално потвърждение, че Тамара Маврова числи в своята група и Анна.
Желая успех на начинанието в Детската зона на София диша 2017.

Ето го и пълният текст на съобщението от сайта: Има още

Advertisements

Осмогласие


Не очаквах, че осем гласа вокални ансамбли означават осем участника.
(Снимката е от 20.05.2017 г., а фотографът е бил на моя ред или някъде съвсем близо.)
Поне миналата година ми се видяха да са повече изпълнителите.
А изведнъж получих признание, даже няколко пъти ми се повтори. Сходствата между хората са неочаквани понякога.
Както се случва в училище да ни считат за сестри с една колежка.

Оги

Знаех си, че трябва да има записи от този концерт на група „Illusion“. Намерих го. 2008-2009 г.
През изпитанията на формата „X-factor“ до представянето в неделя вечерта, което не гледах директно.
Но в понеделник децата ми разказаха. Не го познават, попитаха ме дали съм гледала. Веднага се сетих за Оги.
Имаме едно пътуване с влака в посока СЗ преди много години, но вероятно след концерта в Трявна.
Оги е чудеснен младеж.
Общителен, чаровен, добър събеседник.
Импулсивно му написах дълъг коментар при записа на изявата му в „Гласът на България“.
Знам, че не е поза разочарованието му. Знам, че онова, което носи у себе си, не може да бъде пречупено.
Знам, че е щастлив човек – надарен с талант и прямота, която на толкова други им липсва.
И за да е щастлив и в бъдеще – нека да не забравя, че извървеният път има смисъл.
Стискам палци да е докоснат от Съдбата за истинските приятели, групата, която да му носи успеха на всекидневните музикални занимания и личното щастие, на което всеки има право.
Късмет и здраве, Оги!

На кино

Телевизия Live 7 TV е институцията, която е предприела да покаже с пътуващото си кино частната българска филмова продукция „На педя от земята“.
Както е известно, не съм киноман.
Плакатът с обявените място и час на прожекцията беше поставен на таблото пред читалището преди 3-4 дни.
Или във вторник, или в сряда.
Не е чак толкова в последния момент, можеше да е още по-късно, при постигнатия брой зрители в събота.
Тъй като в петък след работа моето допълнително мероприятие се нарича Дебат в общинската зала „Дръзновение“, записах си наум, че на другия ден, ако не пътувам, ще трябва да го уважа това пътуващо кино.
Точно в 18:00 бяхме с дядо Боби на 200 метра от входа на читалищния салон.
Бързо-бързо си взехме билета, издадоха ни го с касов апарат, и се разбързахме да изключим телефоните, и да влезем в салона.
Сякаш филмът вече беше почнал.
Отваряме вратата, на големия екран е проектирана часовниковата кула в Трявна, няма още филм, добре, насочваме се към любимия на Анна последен ред, наместваме се до трите тийнейджърки, които са седнали също там, и аз започвам да броя:
Двама души оперират при проектора за прожекцията. С децата до нас, сме петима зрители. Влязоха още двама, които дядо Боби познава, и 4-5 минути след началото на филма — още един зрител.
Започна някаква реклама на телевизията, много силна и стресираща звуково.
Май си беше емблемното им клипче.
После звукът се понамали и прозвуча инструментал, който ми се стори повече от познат.
Да, не само предположих какво ще последва, ами и го преживях:
На големия бял чаршаф се появи моето чедо и за пореден път изслушах изпълнението ѝ от септември миналата година на конкурса „Планински славей 2015“ в Плачковци.
Първия куплет с припева.
После гледахме и слушахме за предстояща изява на Телевизията в Перник.
После започна основният филм.
А той си е около два часа.
Стоях до края, докато свършиха и последните надписи.

Вероятно организаторите са пропуснали да направят рекламата за тази прожекция по-масова.
Вероятно все по-малко хора четат плакатите пред читалището.
Вероятно така филмът само ще спечели повече съжаления, когато стане популярен. От тези, които пропуснаха да го видят в Трявна.
А актьрите, които един ден ще са известните имена на българското кино, нека да знаят, че един не съвсем ентусиазиран кинозрител ги е гледал в Трявна в зората на кариерата им. На тази премиера. 🙂

Премиера, която се случи в този малък град пред шепа специални зрители.
Нямам друго определение за начина, по който се почувствах. Много много специален наблюдател.

Няма друга майка, която да види детето си по този начин, поне вчера.
Така е то.

А филмът е интересен. За хора от моето поколение, със сигурност е носталгичен. За младите хора ще е доста щураво преживяване.
И вариант да видят реалността без критика, осъждане или посочване на виновници. Всъщност, и аз не съм живяла през годините, за които се отнася.
Странен и силен опит да се създаде такъв български биографичен филм.
Малко връзки, където слушах и гледах след прожекцията отзиви и коментари:

http://delo.bg%2Fpositions%2Finterview%2Ftsvetomir-angelov-ubeden-sam-v-uspeha-na-filma-na-pedya-ot-zemyata%2F&h=8AQHB9079

http://plevenzapleven.bg%2Fblog%2F2016%2F02%2F28%2F%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B2-103766%2F&h=8AQHB9079

http://www.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3Dh8QozrbWH8k&h=8AQHB9079

http://www.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DWXNLdojnKbQ&h=8AQHB9079

Подарък

vanya

Прочетох „Непонятният живот на думите“ първо на хартия. А после поисках да видя къде ще ме отведе чичко Гугъл по избраната фраза.
Резултатът е единствен.
Не изглеждаше много трудно за изговаряне, нали?
Нито е предсказуемо да го няма в блога на авторката си този разказ.
А книгата „Думи от другата улица“ се оказала трудна за откриване по книжарниците в София през изминалия месец януари. Има още

И нови овации за Мая Люис


I WILL BE – CHRISTINA AGUILERA performed by MAYAH LEWIS at TeenStar singing contest
Поздравявам това дете с поредното постижение, което показва в надпреварата за деца-звезди в изпълнителското изкуство.
Браво, Мая!!!
Браво!
Дерзай и смело продължавай към мечтите си!
Желая красивият глас на Мая да намери композитори, аранжьори на песни и продуценти, които да оценят нейния талант и да направят песни специално за нея!
Тя се труди неуморно, има огромен талант и заслужава!
Браво, Мая!

Театрални празници, Трявна, 2015

Програмата тази година е доста минимална, но ето ги заглавията и предварителната информация:
18.09.2015, петък, 18:30
„Лъжецът“, на театралната трупа при Тревненското читалище.
19.09.2015, събота, 18:30
„Скакалци“, представя се от „Театър без диплома“ при читалището в гр. Хисар.
20.09.2015, неделя, 18:30
„Службогонци“, на любителски театър при читалището в Каспичан.

Афишът го няма от известно време в града, поне до снощи, преди две седмици имаше, но го махнаха от таблото.
Докато в Мрежата нямат намиране заглавията, само картинката с афиша.

Така е то.
Ние, феновете на театъра от Хисар, непременно ще отидем тази вечер.