Category: социална психология

Началото


За мен този мотив изобразява раждането на нов живот и началото на земния път на една душа. Мъжът и жената, долу вдясно и ляво, само и единствено свързани чрез Божествената сила, квадратчето в средата, могат да дадат нов живот, който като, че ли разперил криле, посреща съдбата си на тази земя, готов да научи своя урок. То е с глава на слънце, защото все още е много близо до дома, от който идва – Вечната Светлина и е разположено над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.

Автор на описанието и модела на шевицата: Елисавета Йорданова
Изработка и фотография: участничка в конкурса от Сливен
Насочване към материалите: Татяна Обретенова

Advertisements

Защо Пол не ги разбира тези работи

— Нали не сте маркетингова фирма?

Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.

— Жената, с която разговаряхте преди малко нали не е вашата съпруга, а любовница?


— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.

То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.

— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?

— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.

— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.

— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.

— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.

Няколко простички правила за живота

Моля, прочетете написаното, но, ако не ви стига търпение, може да прочетете само последното изречение. Има още

Спомен за Даниела Виденова – учителка по пиано в Трявна

Записът е от 23 май 2014 г.
Сравнението с другото изпълнение на пиано за юбилейния концерт на школата по изкуства „Янко Мустаков“, Трявна, от 11 юни 2014 година, не е съвсем в полза на по-късния запис.
(http://www.youtube.com/watch?v=sqWi1EaR-Lk)

А учителката – вдъхновител и преподавател над 13 години на моето гардже, си отиде от този свят през март 2017 г.

Нека си спомним за нейния умел и успешен подход към малките ученици, за толерантността и разбирането, които проявяваше към порасналите си възпитаници, за оптимизма и достойнството, с които заразяваше родители и приятели.

Има още

Люлякови стихове

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/670-nikolina-todorova

Пътувах с тази поетеса във влака. На първи август.
Не се запознахме, но разговаряхме надълго и нашироко за градината, за учителстването, за внуците, дъщерята-балерина и куп още неща.
Казах ѝ, че е родена в една година с майка ми.
Казах ѝ как майка се блъскаше и не се спря до последно.
Разправяхме се за спанака, за гозбите, как се уморява човек да слугува, как всички свикват и никой не се сеща да замести този, който доброволно слугува на другите.
Нямаше време да ми извади стихосбирката си, защото гарата наближи, преди да разбере, че вече слизам.
А аз ѝ обещах да се видим отново по влака.
Ако не беше Читанка, нямаше да знам как да я открия Николина Тодорова.
През COBISS. Днес разбрах как се казва. Да сме живи и здрави, може пък да се засечем отново на път.
Така е то.

Комуникацията – богатство и изпитание (2)

Записаното днес е за извънредните ми премеждия, свързани с неизвестностите на човешкия мозък и ходенето по болници, този път от село до Ямбол.
Тази сутрин изпратих съобщение на снаха ми. Има още