Category: Памет

Петък вечер (16.11.2018)

Пресягам се да включа радиото за новините в 20:00. Пропуснали сме началото. Слушам някакъв познат глас и се питам, кой ли е?
Сетих се за окъсания плакат, който прочетох от влака на едни огради до една гара, преди повече от година…
https://zelenkroki.wordpress.com/2017/06/21/ot_vlaka/

Така и не ги запомних кои други са от динените, но снощният сякаш е от тях. Проверих, бил им председател даже.
Време беше, не била на дневен ред оставката на другия динен. Не е ли?!

Advertisements

Ден на независимостта

Моето послание към всички, които ще си напомнят, че от нас нищо не зависи, затова сме независими:

… колкото да ни отнемат възможността да побегнем в отечеството си. А то разгръщаше обятия и просеше силата, знанията, труда и кръвта на всичките си синове… Неколцина от нас бяха успели вече да се изтърват и да отидат в България. Колко бяха щастливи те! А ние бяхме на другия край на света от нея, парясани в чужди нам народ, употребени на чужди интереси, дето никого не интересуваха нашите чувства и пламенни копнения, мъки и нашият живот, нашата смърт!

Написано е през друга епоха, преди двайсти век, а авторът му, по случайност, на днешната дата е преминал в другите измерения. През 1921 година. 13 години след обявяването на Независима България.

Заглавието е: „Gronde Maritza teinte de Sang“

[Добавено на 23.09.2018: https://liternet.bg/publish/mdushkova/kritika/shumi.htm%5D

Началото


За мен този мотив изобразява раждането на нов живот и началото на земния път на една душа. Мъжът и жената, долу вдясно и ляво, само и единствено свързани чрез Божествената сила, квадратчето в средата, могат да дадат нов живот, който като, че ли разперил криле, посреща съдбата си на тази земя, готов да научи своя урок. То е с глава на слънце, защото все още е много близо до дома, от който идва – Вечната Светлина и е разположено над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.

Автор на описанието и модела на шевицата: Елисавета Йорданова
Изработка и фотография: участничка в конкурса от Сливен
Насочване към материалите: Татяна Обретенова

За моята библиотека и за БМ

Внимание: Всичко написано тук изразява единствено и само моето лично мнение по темата което по никакъв начин не (и не би трябвало) да се обвързва с моите бивши, настоящи и бъдещи работодатели.

Двама от виртуалните ми познати в различни години се удивляват и впечатляват от бизнеса с учебници, учебни помагала и учебна помощна литература. Има още

Спомен за Даниела Виденова – учителка по пиано в Трявна

Записът е от 23 май 2014 г.
Сравнението с другото изпълнение на пиано за юбилейния концерт на школата по изкуства „Янко Мустаков“, Трявна, от 11 юни 2014 година, не е съвсем в полза на по-късния запис.
(http://www.youtube.com/watch?v=sqWi1EaR-Lk)

А учителката – вдъхновител и преподавател над 13 години на моето гардже, си отиде от този свят през март 2017 г.

Нека си спомним за нейния умел и успешен подход към малките ученици, за толерантността и разбирането, които проявяваше към порасналите си възпитаници, за оптимизма и достойнството, с които заразяваше родители и приятели.

Има още

Люлякови стихове

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/670-nikolina-todorova

Пътувах с тази поетеса във влака. На първи август.
Не се запознахме, но разговаряхме надълго и нашироко за градината, за учителстването, за внуците, дъщерята-балерина и куп още неща.
Казах ѝ, че е родена в една година с майка ми.
Казах ѝ как майка се блъскаше и не се спря до последно.
Разправяхме се за спанака, за гозбите, как се уморява човек да слугува, как всички свикват и никой не се сеща да замести този, който доброволно слугува на другите.
Нямаше време да ми извади стихосбирката си, защото гарата наближи, преди да разбере, че вече слизам.
А аз ѝ обещах да се видим отново по влака.
Ако не беше Читанка, нямаше да знам как да я открия Николина Тодорова.
През COBISS. Днес разбрах как се казва. Да сме живи и здрави, може пък да се засечем отново на път.
Така е то.

19 юли 2018


Той навърши 97 години.

Цанко Войнов започва своя път в театъра на Русе през 1941 г. като актьор, но под влиянието на тогавашния сценограф на театъра, известния художник Георги Каракашев, от средата на 40-те години се отдава изцяло на професията на сценографа.
Така до пенсионирането си през 1982 г. той е един от авторитетните и уважавани творци на Русенския театър, сътворил много сценографски проекти на неговата сцена.
Те са удостоявани с награди на различни театрални форуми.
Името на Цанко Войнов е свързано с художественото оформление на знаменити русенски спектакли в периода 50-те 80-те години като „Сирано дьо Бержерак“ от Е. Ростан, „Зидари“ от П. Тодоров, „Дивата патица“ от Х. Ибсен, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П. Ковачик, „Лазарица“ от Й. Радичков и още много други.
Неговата сценография създаваше онази точна реалност и метафоричност, която максимално изразяваше атмосферата, в която режисьорът и актьорите да се потопят в проблемите на своя драматичен свят. В периода 1953-1960 г. той е художник-проектант в Русенската опера, където сътворява също интересни и забележителни оформления на оперните спектакли.
Със смъртта на художника Цанко Войнов Русенският драматичен театър губи един от забележителните си творци, отдал 40 години от живота си на творческото израстване на този театър.

В края на 2014 година го положиха в гробището на едно малко планинско селце, обезлюдено и далечно от онези, които написаха своето последно „Сбогом, бай Цанко“ – колектива на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Далече от суетния свят, който не му беше дом.

http://utroruse.com/article/333471/

[Графиката с профила на дядо Цанко е останала из архивите му. Не е известен авторът ѝ. Помогнете да го открием.]