Category: на село

Търсене на информация и как да стане интересно в учебен час

Стремежът на всеки човек е да си изясни причините за неуспеха.

Реклами

В безизходица съм

В понеделник започна официалният ми платен годишен отпуск.
Днес вече съм покрусена от невъзможност да преодолея хаоса, който ме затрупваше и преди отпуската.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/07/16/3938976_nap_haknatite_danni_sa_avtentichni_te_sa_okolo_3_ot/

Откъс от статия на Капитал: Има още

Читателски дневник (19)

Така е то:

Отдавна, отдавна, още преди Вонегът да е бил роден (а преди два дни се навършиха 12 години от смъртта му), нашият мъдър и умен народ е разбрал същността на живота по своя простичък и убедителен начин.

291. своему 1 -> no suggestions (посвоему е една дума)

Че е черен труд и мъка — то се знае. Но тоя труд е достоен за човека, та той го прави човек! Да не мислиш, че говоря за селските идилии, както се описват в книгите. Друго, друго има тука — има пълно приобщаване с природата. Природата и човекът — това е едно и също нещо. Изправиш се, да речем, пред нивата, която си изорал — това не е само пръст, а живо нещо, нещо добро и благосклонно, което разбира и приема труда ти. И тъй е и когато нивата изкласи, когато и тя се радва по своему, тъй е и когато — не дай боже — я очука град. Радостта на земята е твоя радост, мъката ѝ — твоя мъка. Ей това е то живот. Да ходиш по света? Да се учиш? Защо? — Стой си, дето си се родил, и си живей, както бог те е научил. Живей тъй, че когато подигнеш очите си, да виждаш звездите, а вятърът да лъха лицето ти. Живей, както живеят тревите. И умри като тях. Като една трева, която пониква, цъфва и най-после изсъхва и се стопява в същата тая земя, от която се е родила. Това е то! Това е всичкото…

Това е то!

Последен учебен ден за 2018

Денят 21.12.2018 беше динамичен и не съвсем прекрасен.
Четири часа, в които никой не пострада от липса на сериозно навикване, от непредадени уроци и неизвършени задачи.
Децата бяха подготвени с музикалните си устройства, с репертоар от своите колекции и с разбирания, че така трябва.

„Простотията българска… Да се смееш ли да плачеш ли…“
Видях разказа „Произшествие“ на Чудомир заради горния коментар. Има още

Петък вечер (16.11.2018)

Пресягам се да включа радиото за новините в 20:00. Пропуснали сме началото. Слушам някакъв познат глас и се питам, кой ли е?
Сетих се за окъсания плакат, който прочетох от влака на едни огради до една гара, преди повече от година…
https://zelenkroki.wordpress.com/2017/06/21/ot_vlaka/

Така и не ги запомних кои други са от динените, но снощният сякаш е от тях. Проверих, бил им председател даже.
Време беше, не била на дневен ред оставката на другия динен. Не е ли?!

Защитен: Най-добрият ми приятел

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу: