Category: на село

Петък вечер (16.11.2018)

Пресягам се да включа радиото за новините в 20:00. Пропуснали сме началото. Слушам някакъв познат глас и се питам, кой ли е?
Сетих се за окъсания плакат, който прочетох от влака на едни огради до една гара, преди повече от година…
https://zelenkroki.wordpress.com/2017/06/21/ot_vlaka/

Така и не ги запомних кои други са от динените, но снощният сякаш е от тях. Проверих, бил им председател даже.
Време беше, не била на дневен ред оставката на другия динен. Не е ли?!

Advertisements

Защитен: Най-добрият ми приятел

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Как не отидох на хижа „Ехо“

В Стара планина по маршрут Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо и обратно: омайващи билни гледки, нелек преход и адреналин по желание
http://drumivdumi.com/%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%B6%D0%B0-%D0%B5%D1%85%D0%BE/

Началото


За мен този мотив изобразява раждането на нов живот и началото на земния път на една душа. Мъжът и жената, долу вдясно и ляво, само и единствено свързани чрез Божествената сила, квадратчето в средата, могат да дадат нов живот, който като, че ли разперил криле, посреща съдбата си на тази земя, готов да научи своя урок. То е с глава на слънце, защото все още е много близо до дома, от който идва – Вечната Светлина и е разположено над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.

Автор на описанието и модела на шевицата: Елисавета Йорданова
Изработка и фотография: участничка в конкурса от Сливен
Насочване към материалите: Татяна Обретенова

Няколко простички правила за живота

Моля, прочетете написаното, но, ако не ви стига търпение, може да прочетете само последното изречение. Има още

Люлякови стихове

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/670-nikolina-todorova

Пътувах с тази поетеса във влака. На първи август.
Не се запознахме, но разговаряхме надълго и нашироко за градината, за учителстването, за внуците, дъщерята-балерина и куп още неща.
Казах ѝ, че е родена в една година с майка ми.
Казах ѝ как майка се блъскаше и не се спря до последно.
Разправяхме се за спанака, за гозбите, как се уморява човек да слугува, как всички свикват и никой не се сеща да замести този, който доброволно слугува на другите.
Нямаше време да ми извади стихосбирката си, защото гарата наближи, преди да разбере, че вече слизам.
А аз ѝ обещах да се видим отново по влака.
Ако не беше Читанка, нямаше да знам как да я открия Николина Тодорова.
През COBISS. Днес разбрах как се казва. Да сме живи и здрави, може пък да се засечем отново на път.
Така е то.

Комуникацията – богатство и изпитание (2)

Записаното днес е за извънредните ми премеждия, свързани с неизвестностите на човешкия мозък и ходенето по болници, този път от село до Ямбол.
Тази сутрин изпратих съобщение на снаха ми. Има още