Category: на село

Началото


За мен този мотив изобразява раждането на нов живот и началото на земния път на една душа. Мъжът и жената, долу вдясно и ляво, само и единствено свързани чрез Божествената сила, квадратчето в средата, могат да дадат нов живот, който като, че ли разперил криле, посреща съдбата си на тази земя, готов да научи своя урок. То е с глава на слънце, защото все още е много близо до дома, от който идва – Вечната Светлина и е разположено над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.

Автор на описанието и модела на шевицата: Елисавета Йорданова
Изработка и фотография: участничка в конкурса от Сливен
Насочване към материалите: Татяна Обретенова

Advertisements

Няколко простички правила за живота

Моля, прочетете написаното, но, ако не ви стига търпение, може да прочетете само последното изречение. Има още

Люлякови стихове

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/670-nikolina-todorova

Пътувах с тази поетеса във влака. На първи август.
Не се запознахме, но разговаряхме надълго и нашироко за градината, за учителстването, за внуците, дъщерята-балерина и куп още неща.
Казах ѝ, че е родена в една година с майка ми.
Казах ѝ как майка се блъскаше и не се спря до последно.
Разправяхме се за спанака, за гозбите, как се уморява човек да слугува, как всички свикват и никой не се сеща да замести този, който доброволно слугува на другите.
Нямаше време да ми извади стихосбирката си, защото гарата наближи, преди да разбере, че вече слизам.
А аз ѝ обещах да се видим отново по влака.
Ако не беше Читанка, нямаше да знам как да я открия Николина Тодорова.
През COBISS. Днес разбрах как се казва. Да сме живи и здрави, може пък да се засечем отново на път.
Така е то.

Комуникацията – богатство и изпитание (2)

Записаното днес е за извънредните ми премеждия, свързани с неизвестностите на човешкия мозък и ходенето по болници, този път от село до Ямбол.
Тази сутрин изпратих съобщение на снаха ми. Има още

Медии – вчера и днес

Анонимното разпространение на тази карикатура не можело да отхвърли издайнически автора ѝ:

Източник: collections.cl.bas.bg/EU/AGIliaBeshkov/Image/1768.jpg
„Като чета какво пишат, срам ме е да ги продавам!…“

Няма липа

Покрай пътешествието ми за „изпращането“ на Фанелата в пенсия през април, нощувах вкъщи на село. Прибрах се късно през нощта и първата изненада, още от улицата, беше тази.
Стъблото на липата стърчеше. Клони няма. Точно като стълб-кол пред вратата.
Това е втората липа, която изчезва и едва ли ще остане в спомените ми. Мечтата за липа, за да е както в стихотворението от Ран Босилек: „Бяла спретната къщурка. / Две липи отпред.“ – беше много по-продължителна от кратките гостувания откакто имаше липа с дебел ствол и гъста корона. Още по-малко съм се прибирала когато цъфти и ухае упояващо.
Днес изгледах едно предаване за една друга липа, която също липсва. Софийска липа от детството на един български автор, музикант, кибернетик, и лирик.
Книгата, която цифровизирах за Читанка, не беше мой информиран избор. Ако не беше проектът Библиоман, нямаше да се срещнем с Емил Лазаров.
Така е то.