Category: на село

До Аневското кале и после при Сопотския водопад

Сопотски водопад, гр. Сопот, Стара планина

Започвам с този красив обзор на маршрута до Сопотския водопад.
Миналата година подарихме на дядо Боби пътеводителя за водопадите в България.
Освен Райското пръскало, което сме виждали, но без Анна, той ходи и на Видимското пръскало вече.
Сопотският водопад е малък (но 15 метра никак не са малко, а и скокът на мощната водна струя от който се виждат тези 15 метра, си е внушителна гледка, уверявам) в сравнение с Райското пръскало, но пътеката до него е приятна и си струваше да повървим. След Аневското кале обаче, някак не се получи усърдно вървене, за малко групата да се спре само до параклисчето преди водопада. То, и до там си беше красиво. Но няма смисъл да се отказва човек на 5 минути нормално вървене преди самия водопад.
Разгледахме и воденицата на дядо Стоян от „Под игото“, в съседство с началната станция на лифт Сопот.
Мaнacтиpът „Bъзнeceниe гocпoднe“ (или мaнacтиp „Cвeти Cпac“), ce нaмиpa oт дяcнo нa нaчaлнaтa cтaнция нa cъщия лифт. Така на едно място, в съседство, се намират три интересни обекта за разглеждане.
И, в края на деня, затъмнихме до Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“, чувстително по-труднодостъпен от девически манастир „Въведение Богородично“ („Горният метох“), за които манастири ровя чак сега, за да не объркам дневника си. Имаше предварителна програма да се разходим по екопътеката „Бялата река“, която би трябвало да ни отнеме до 2 часа, и така и не видяхме началото ѝ. Макар че аз обиколих около манастира, дори само разпознах мачтата на връх Ботев, така е то! 🙂 😦

Аневското кале оставям за накрая, защото предварително бях запозната с едно негово представяне в Мрежата.
Поздравления за автора. Има случаи, когато се увличам и не се дразня от правописните грешки. Когато четох за историята на Аневското кале, се случи точно това. Не че ще запомня имената, столетията и подробностите, но има едно пловдивско село Войсил, за което знам от дете. А уводните думи, в които се аргументира необходимостта всеки българин да е посетил Царевец, и съпоставянето на една богато възстановена и достъпна крепост на българщината с една добре запазена единствено от Природата и Времето крепост, наистина ме впечатли.

Канцеларски находки

Canon ir 1018

Мултифункционално устройство на 10 години.
Икономично, работливо, голяма помощ.
Вчера рискувах и пуснах 10 копия на част от страничка, като поставих парче от лист А4. Малко се разсърди, но стана фокусът.
Да живеят всички новатори и пазители на околната среда, които тока пестеливо харчат хартия за модулната организация на матурите. Нашата пробна сесия ще се съобрази с регламента (ако изобщо има описана процедура за три и два модула при 12. клас).

Лошото е, че от падането на окачения таван насам бутоните се движат по-трудно. И защо ли върху хартията се ръси тонер някак, та очерня листовете още преди да са отпечатани копията.

Сряда, осми февруари 2017 г.

Пристигнах на гарата три минути преди да се кача във влака.
Навреме и с четирите състава, толкова без забележки, че дори не проверих какво е същинското разписание.
На връщане приятелката ми отбеляза, че ме познават на касата. Да, помнят ме все още, след двумесечно прекъсване. Касиерката отговори на въпроса ми, навреме ли е влакът, така: Днес всички влакове са навреме.
Някъде, по това време вече са били подадени разни оставки.
http://offnews.bg/news/Ikonomika_59/Uvolniha-shefovete-na-BDZh-i-NKZhI_646583.html

Късметско съвпадение.
И в пътуването си към София с други два състава отрочето е пристигнало навреме.
Браво на НКЖИ! 🙂

Благодаря на всички, които са си вършили работата както винаги, а се е паднало да се получи по разписание!
Благодаря на кондукторката, която ми издаде билет от необслужвана спирка и ми пожела приятно пътуване, благодаря на касиерката от жп гара Сливен, която някога ме спаси от оставане за другия ден, благодаря на всички безгласни и невидими работници в този мега ултра инфра сектор на родната ни икономика, сфера транспорт.

Редактирано и допълнено писмо, започнато миналата година

Противоречивата година 2016, която беше кръгла за обитателите на двоичния свят, се изниза.
Не довърших доста от нещата, които, иначе, при други съпътстващи събития (или при отсъствието им) щях да съм завършила.
Писането в блога, например.
Тъкмо запомних наименованието на типичната за учителите диагноза (и не само за тях, разбира се!) – логорея, и не ми се получи да изливам думите си публично.

През последните три месеца спестих обичайното ежедневно споделяне, доколкото е било обичайно и ежедневно преди това в скайп с виртуален реален приятел.

[Цитат:]
Животът е гигантско кълбо от взаимоотношения, подредени по някакъв, дълбоко скрит за хората начин, който не търпи произвол, нарушаващ трансцедентни, а и реални равновесия и баланси. Той със сигурност може да бъде унищожен – регионално, а и глобално, но не може да бъде изопачен, извратен, насилен и т.н. до степен да се разрушат въпросните баланси и равновесия. Стигне ли се дотам някога и някъде, животът си отива, като висш, абсолютен и окончателен отговор на несъвместимите с него насилие и произвол – морално, екологическо, политическо или
технологическо.
[Край на цитата.] Има още

Приятелят на Емо (2)

Отново се прибирам към Трявна и съм на жп гарата.
Все още гишето за билети е навън, на първи коловоз.
Доста хора. Неделя е. Бързо посещение на село – от сутринта с връщане същия ден. Не си спомням датата. Може би 27.11.2016. Има още