Category: народни мъдрости

Началото


За мен този мотив изобразява раждането на нов живот и началото на земния път на една душа. Мъжът и жената, долу вдясно и ляво, само и единствено свързани чрез Божествената сила, квадратчето в средата, могат да дадат нов живот, който като, че ли разперил криле, посреща съдбата си на тази земя, готов да научи своя урок. То е с глава на слънце, защото все още е много близо до дома, от който идва – Вечната Светлина и е разположено над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.

Автор на описанието и модела на шевицата: Елисавета Йорданова
Изработка и фотография: участничка в конкурса от Сливен
Насочване към материалите: Татяна Обретенова

Advertisements

Защо Пол не ги разбира тези работи

— Нали не сте маркетингова фирма?

Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.

— Жената, с която разговаряхте преди малко нали не е вашата съпруга, а любовница?


— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.

То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.

— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?

— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.

— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.

— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.

— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.

Няколко простички правила за живота

Моля, прочетете написаното, но, ако не ви стига търпение, може да прочетете само последното изречение. Има още

Потресаващата илюзия

Потресаващата илюзия е

Всяка взаимна привързаност между мъж и жена започва с потресаващата илюзия, че мислят по еднакъв начин за света.

Източник за рамката: kru4inka.ru/post388570641/

Медии – вчера и днес

Анонимното разпространение на тази карикатура не можело да отхвърли издайнически автора ѝ:

Източник: collections.cl.bas.bg/EU/AGIliaBeshkov/Image/1768.jpg
„Като чета какво пишат, срам ме е да ги продавам!…“

Петък, 20 април

Замествах.
Изтърпяхме се.
Научих някои неща, а с други деца така и не се забелязахме.
От мухата става слон е задачка от миналата седмица, която никой от шестокласниците не беше и мислил да довършва…
Все пак си избрах една трансформация с участието на думата глад. Ще я допиша при старата публикация, ако се сетя.
Отново в шести „а“ последните два часа не се случи да се обединим в общи занимания по довършване на задачите си.

Можеше да сме по-шумни, били сме. Но и в петък не беше малко вилнеенето из стаята, опитите да се надвесим над прозорците, къртенето на мазилка и какво ли още не…
Играхме играта за властелини на енергията, четири момчета правиха цветна полянка. Кристин беше заета с телефон, а миналата седмица поне направи гривничка.
Григор прие за по-лесно да има тройка.

В неделя намерих последното публикувано от Мария Донева – точно на 20 април – описание на преживяване в казанлъшко училище:

Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.

Написах ѝ коментар.

След това получих снимки от събитието, на което присъствах в петък вечерта.
А влакът в петък закъсня с 20 минути. Но за връзката на Дъбово стигнахме навреме.
Падна се да съм в едно купе с коминочистач.
Докоснах го по дясното рамо на слизане, той ми пожела късмет и да плача от щастие.
Продължих с автобус, после повървях без да се губя, но и без да знам къде отивам. А имах и разпечатана карта от гугъл мапс, която още преди да тръгна, не разбрах накъде ще ме заведе и не ми свърши работа.
Е, отидох на правилното място, с повече вървене, но достатъчно късно, че да не ме видят всички.
Програмата беше в разгара си. Две танцови групи, двама музиканти-танцьори с барабани, ди-джей и професионален фотограф. Очаквам да получа един ден записи от „изпращането“ на Фанелата.
Връчих му здравец от Бижевци, шишарка от зимата и една гъба.
Не познах началника си. Не познах колеги, които се изредиха да ми се представят, да ме питат помня ли ги. И повечето дори знаеха, че сме набори. А аз – не!
Беше шумно, но хората танцуваха и се веселяха.
Да, моят началник смяна ми говори много повече, отколкото през всичките години, когато сме работили в смяната, взети заедно.
Той ми зададе един въпрос: „Добре ли живееш, Елено?“
Не ревах пред всички, както очаквах. Но си бърсах сълзичките тихичко и разказвах на хора, които не са работили никъде другаде, че навсякъде е ТЕЦ 2. Поне в моя живот.
Изоставих Кольо Марков, до когото ме настаниха. Дано ме извини.
На друг един колега му наприказвах думички, които са чакали 30 години да ги изговоря и да ме чуе.
Трябваше, не съм се подготвяла за тях. Те си чакаха реда, за да ги чуе който трябва.
Получих покана за ново предстоящо мероприятие след два-три месеца. Когато ще е приключил със смените още един колега.
Откараха ме до моето село. Баламосаха ме, че пътят им е оттам. Не беше. Отклонението е около 5-6 км с отиването и връщането, но все пак им благодаря за жеста.
Чак на другия ден се сетих, че сме работили заедно и с дамата, която беше четвъртият пътник в колата.
Както винаги, оказа се, че този, когото попитах за нея, ме е заблудил, че е постъпила на работа след моето напускане.
Не сме се променили много, само годините са се отбелязали. Нищо, че не ги познах хората, помня ги все още. А страшно много са си отишли, това също не е най-доброто, което можеше да се падне за тях.

А вие, пътешественици из блоговете, направете така, че да ви е леко да отговорите на въпроса: „Добре ли живееш?“

На хората с царственото име Васил


Изпуснах момента на същинския имен ден, а от рождения му ден на Графа нямам нищичко обратно. Затова се надявам Василиса Премъдра, Василиса Прекрасна и царската корона да го зарадват на патерици.
Вълшебствата на тази руска съименница на Василий винаги са ми звучали толкова далече от нашите народни приказки, че рядко свързвам името ѝ с вчерашния велик светец.

Пожелавам на моя мъдър приятел да намира разрешение за всички трудности. Магическите истории дават надежди това да е осъществимо. Понякога и реалният живот е нещо приказно.
Късмет и здраве! 🙂
Да се чувстват поздравени с това колажче и родителите на бебето Васил, а баба му да не се разделя с мечтанията си!
Да са здрави и усмихнати учениците ми с веселото име Веселина, с племенницата ми в този списък, с името Веско, Васко, Василак, Васко, Василена и всички, които са празнували вчера. (Добавено на 04.01.2017 – и да не забравя една от именничките, че е решила да става адвокат!!!)