Category: народни мъдрости

Сряда, 29-11-2017

Нова находка:

http://chitanka.info/person/vladimir-kolev

Следват кратки отчети за доинсталирането на лаптопа. Има още

Advertisements

Празник на народните буд…

„Празник на народните буд…“
Той спря да пише.
— Защо не пишеш по-нататък — будители?
— Дойде ми на ум дали не е по-добре да го наречем „празник на народните будали…“
В известен смисъл цял будаллък е да се занимаваш с народни работи у нас…

Почит към будителите (3)

И така, Денят на будителите се отдалечи.
Третата ми публикация за петъчния ден ще е посветена на един истински забравен будител.
Дори на банкнота няма да го срещнете.
И всичко, което е останало написано от него, днес е с изтекли авторски права.
А авторът е и преводач.

Той е Димитър Подвързачов.

Родина

Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници —
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници. Има още

Почит към будителите (2)

Убедена съм, че за този празник е необходима много по-широка подготовка.
Трудно се обяснява какво е да си будител, професия ли е, като не е, какви професии имат будителите?
А днешните?
Някой от учениците ми предложи професия спортист.
Записах я до тази на книжовниците (има ли професия книжовник?!) – писатели, поети, учители, учени, художници, музиканти, лекари…
И дори се опитах да предизвикам разговор за имена на будители, с капанчето, Петко Рачев Славейков, патронът на нашето училище, будител ли е?
Това озадачава повечето деца (някога не беше така, само преди десетина години не беше така, помня още!).
А кой е Свети Иван Рилски? А името Свети Йоан Рилски за същия човек ли се отнася??? Има още

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Славейкови тържества – ден втори

Този път бях по задължение и на дебата.
Фотоапаратът не издържа докрай.
А всички останали поръчения вече си имаха алтернативно решение.
Елица Д. даже ми каза поне два пъти: „споко“.

Злобни хора

Това нещо стои в чернова повече от месец, мисля, че ми го прати Анна, по повод моите кризи с виртуален (и не само) приятел.

Днес ще се опитам да допълня частично моето разбиране за злобата. Има още