Category: народни мъдрости

Само през юни!

И така, срещата ми с книгата на Мария Донева се случи точно на девети юни.
Беше дъждовно. Бягах насам-натам, имам още да пиша, не е както всеки петък, но си е петъчно бягане плюс добавки. Плюс дъжд. Студено и мрачно. А може би не много студено. Щом се опитах да задържа седемнайсетгодишното си момче на открития щанд с книги и да си дадем време да почакаме дамата, която отговаря за изданията на „Жанет 45“. Доста почакахме. Ала тя се забави повече. И не я дочакахме. Купихме си по една любовна книга с посредничеството на другите продавачи. На Боби книгата е с въпросително заглавие: „Защо обичаме жените“, 2006 г.
Аз тоолкова отдавна не съм посещавала блога на Мария Донева, че с много голяма увереност очаквах да видя наредена нова нейна книга на щанда.
Сигурно са били затрупани някъде книгите ѝ, няма значение. Най-открая се виждаше един кашон с всякакви размери и дебелини книги. Нали почакахме достатъчно търпеливо, като надойдоха още хора, смело се разрових в кашона. Видях няколко заглавия на Мария Донева. Поне две ги нямам още. Ама ги зная. Уж, де. Докато стигнах до „Любовта идва“.

Дочакала ме книжката. Анна само ден-два преди това я е снимала в софийска книжарница, но аз не съм гледала снимката.
Публикувах я вчера, тоест, в петък вечерта, като се прибрах.
А днес порових (все още не ми е достатъчно) в блога на Мария. Нали ви казах, че разните му там технологични уеб възможности да получавам известия за публикации не вървят за блога на Мария.
И сега се разтърсих къде точно е писала за книгата си Мария Донева.
Писала е, писала е. И запис от представянето от София е оставен.
Това вече ми свърши работа.
Почти час среща с Мария и книгата. Да, неочаквано притеснителна е в началото, но после всичко си идва на мястото. Браво на Мария Донева!
Както и очаквах, не чете дословно от книгата, на нея не ѝ трябва да ги чете думичките си, но пък аз имах късмета за някои от стихчетата да я следя с книжния вариант. Още в началото имаше разлики. Не нарочни, според мене.
А на стихотворението „В очакване…“ вметната фраза си беше специално за сегашния момент. Който не вярва, да провери!
Благодаря ти, Мария! Благодаря ти за стиховете, за изговорените нежно и обичливо мелодични думички, благодаря ти за надеждата, за увереността и убедителността на изречението в сегашно време, което никога няма да бъде минало!
Защото любовта идва: нищо, нищо, никой, никой, нищо не може да я спре. 🙂

Славейкови тържества – ден втори

Този път бях по задължение и на дебата.
Фотоапаратът не издържа докрай.
А всички останали поръчения вече си имаха алтернативно решение.
Елица Д. даже ми каза поне два пъти: „споко“.

Злобни хора

Това нещо стои в чернова повече от месец, мисля, че ми го прати Анна, по повод моите кризи с виртуален (и не само) приятел.

Днес ще се опитам да допълня частично моето разбиране за злобата. Има още

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син

Пътуващото кино на LIVE 7 TV представи този филм в Трявна през месец юли, а в Плачковци около месец и нещо по-късно.
За юлските прожекции на филмовия маратон не можеше да се мисли, но когато се навихме да ходим на прожекцията в Плачковци, Анна се порови да провери има ли откъде да се гледа филмът, я торент, я софийско кино, я другаде… Нямало от къде. Затова имаше известна интрига в решението да дойде с нас, тя не беше навита на акълите ни докрай.
Филмът е тежък, красив, дълъг и съвсем ограничен в даване на отговори. Филмът не е за празнична неделна вечер, след която има неработен понеделник. Но пак е добре, че БНТ ще го излъчи тази вечер. Има още

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Не ги разбирам аз тези работи

Не съм от тях, како Сийке.
От музикалните разбирачи.
Още по-малко, от правораздавачите на авторски права и тем подобни. Защо ми е да ги разбирам?
Имали някакви неразбории с някакви посредници на автори и изпълнители на музикални произведения в началото на годината в БНР. Ми, да де, те неразбориите са точно, защото не им разбират. Не им разбираме, така е по-лесно да се мъкнем нататък по течението, с неразбориите и неразбирането.
С огромна радост им слушам сегашната програма „Хоризонт“ на БНР, стига да не приказваха толкова много.
Вчера се наслушах на рагтайм.
Няма да ми омръзне и по цял ден да пускат само пиано и рагтайм…
Само че ми се иска да попитам някого, съвсем не знам кого, някого, когото му е важно да не се „играе“ с такива важни закони на парче.
Къде бяха журналистите през 2010 година, когато ни заливаха с емисии за акцията на НСБОП и казуса „Читанка“? Не конкретизирам точно журналистите на БНР, нито приемам всички журналисти за еднакво апатични към темата.
И все пак:
Къде отразиха резултатите от акциите, стремящи се да ограничат предоставянето на информация с нетърговска цел през изминалите шест години? Къде споменават, че един проект на доброволци, без никакво финансиране и напълно независимо, осъществява реално и буквално целта да насърчава и подпомага четенето на български? Демагогски присвоените „предназначения“ на толкова охранени институции в нашата географска територия, псевдомедии и псевдопатриоти се реализират — без да се гърми за заслуги от шепа ентусиасти.

Освен това можете да получите информация за акциите целящи спирането на библиотеката:
ГДБОП — 21 юни, 2010 г.
АБК — 15 юли, 2013 г.
АБК — 21 август, 2015 г.
АБК — 28 октомври, 2016 г.

Сетиха ли се, че законите са за разумното им ползване от всички, а не да облагодетелстват някакви посредници, вместо истинските творци?!!!
И коя ще е поредната гръмка изцепка, след която отново да се сетим, че не е законът първопричината да го има.
Ще станем ли достатъчно разумни, за да си напишем правила, които после да спазваме.
Всекиму, според потребностите, и никой да не е пренебрегнат…

И така ще си остана с питанията, нали не ги разбирам аз тези работи.
А иначе, страхотна е музикалната програма, само че може да се сетят за още жанрове и записи, за които не трябва нарушаване на нечии законови претенции.
Ама коя съм аз, като не ги разбирам тези работи, да си казвам уточненията. 🙂 😦