Category: музика

Човек оркестър – урок за перфекционисти

Благодаря на Емил Лазаров за споделеното клипче.
Има какво да се гледа и слуша, не е само песничката на Jenny Wren.

Advertisements

Кратко отчитане на престоя в старата столица

Подлъгах се по рекламите за изгодно намиране на хотел през сайт.
Знаех, че няма да е най-изгодният вариант, но бързах и направих резервация. Има още

Ден на поезията и музиката

Преди 3 години в читалищния салон празникът беше невероятно красив и сполучлив.
През 2016-та съвпадението с конкурса „Сребърна Янтра“ се съчета с емоции, които няма да отшумят лесно.
Миналата година използвах датата като повод за поздрави и благодарности към хората, които са на работа в музикалната академия, и към онези, които бяха с детето ми в училищния състав. Тази година опитите ми да запиша изпълненията от петък и събота се оказаха частично успешни.
Не е нужно да се изискват формалностите по опазване на личната неприкосновеност, само който познава изпълнителя, ще се сети какво е лицето и външността на това, което се намира там, където свети отпред на сцената.

Защо Пол не ги разбира тези работи

— Нали не сте маркетингова фирма?

Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.

— Жената, с която разговаряхте преди малко нали не е вашата съпруга, а любовница?


— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.

То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.

— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?

— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.

— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.

— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.

— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.

Спомен за Даниела Виденова – учителка по пиано в Трявна

Записът е от 23 май 2014 г.
Сравнението с другото изпълнение на пиано за юбилейния концерт на школата по изкуства „Янко Мустаков“, Трявна, от 11 юни 2014 година, не е съвсем в полза на по-късния запис.
(http://www.youtube.com/watch?v=sqWi1EaR-Lk)

А учителката – вдъхновител и преподавател над 13 години на моето гардже, си отиде от този свят през март 2017 г.

Нека си спомним за нейния умел и успешен подход към малките ученици, за толерантността и разбирането, които проявяваше към порасналите си възпитаници, за оптимизма и достойнството, с които заразяваше родители и приятели.

Има още

Няма липа

Покрай пътешествието ми за „изпращането“ на Фанелата в пенсия през април, нощувах вкъщи на село. Прибрах се късно през нощта и първата изненада, още от улицата, беше тази.
Стъблото на липата стърчеше. Клони няма. Точно като стълб-кол пред вратата.
Това е втората липа, която изчезва и едва ли ще остане в спомените ми. Мечтата за липа, за да е както в стихотворението от Ран Босилек: „Бяла спретната къщурка. / Две липи отпред.“ – беше много по-продължителна от кратките гостувания откакто имаше липа с дебел ствол и гъста корона. Още по-малко съм се прибирала когато цъфти и ухае упояващо.
Днес изгледах едно предаване за една друга липа, която също липсва. Софийска липа от детството на един български автор, музикант, кибернетик, и лирик.
Книгата, която цифровизирах за Читанка, не беше мой информиран избор. Ако не беше проектът Библиоман, нямаше да се срещнем с Емил Лазаров.
Така е то.