Category: коса

Читателски дневник (20)

Няма ли да си поговорим малко?
Shall We Have a Little Talk? Има още

Реклами

Срещу забраните

протест
Моята подкрепа на протеста в отговор на призивите на Графа, wordpress и Светла Енчева.

Законът за възпиране на онлайн пиратството (SOPA – Stop Online Piracy Act), внесен в Камарата на представителите, и Законът за защита на интелектуалната собственост (PIPA – Protect Intellectual Property Act), обсъждан в Сената, се подкрепят от големите медийни компании. Тези закони целят да намалят нелегалното теглене и гледане на телевизионни предавания и филми онлайн. Обаче технологичната индустрия се опасява, че покрай другото законите ще дадат на медийните компании прекалено много правомощия да закриват уебсайтове, които според тях нарушават авторските права.

Цитирано от публикация на информационна агенция „Стандарт“.

Къде сме ние, къде са хората – при нас е достатъчно да завилнее Природата – и няма нужда от цензура – като спре токът, който има брашно за месене, ще оцелява някак. „Какви права, какъв жълт цимент – ние още нямаме телефон.“ – отговарят в стар хумористичен диалог при едно позвъняване…
Спрете законодателствата, ограничаващи Свободното слово!
Имаме си достатъчно други предизвикателства за преодоляване.

Пирати на 21 век се оказват онези, които си струва да бъдат подкрепени.

Коса

Както се получи, преди пет години точно в чест на приемането ни в НАТО, ме остригаха до №8 на машинката за стригане на коса.

За разлика от тази година, през 2004 на Бижевци вече дърветата бяха почнали да разцъфват, беше слънчево и приятно топло.

Аз се бях заканила (без да тръбя, разбира се) да се променя още за купона на хлапетата ми в чест на 1 април, някаква велика дискотека се очакваше да има в Трявна. Обаче нещо се отказах, по-скоро – нямаше го фризьорът, който ме окълца с машинката.

Както и да е, на 39+ години си въобразявах, че след такава пострижка, докато мине пролетната ваканция, и ще си имам някаква прическа почти като предишната. Ха ха! Измамените камилчета са най-измамени, когато си се залъгват сами.

Имам още няколко страшно красноречиви примери за такива мои вярвания.

Но на първото ми излизане с новата глава, в една полутъмна обстановка в коридора на училището, точно най-наблюдателната госпожа от персонала не забеляза нищо като ме видя.

Това, че прическата ми доста често е събрана и стегната почти както е като съм с гола глава, подведе и други хора.

Капакът на неочакваните резултати дойде когато отидох и на обучение по курсовете на проф. Балкански в с. Оряховица и първата ми снимка в мрежата се оказа точно тогава…

Междувременно, футболистите от моите групи ме кръстиха „Бекъм“, тъй като се случи по това време и самият идол Дейвид да си смени прическата с подобна. Аз и сега, и преди това, продължавам да потичквам насам-натам почти в стил загряваща обиколка на футболист по игрището.

Най-зле се получи като се озовах в София при Данчо – придружавах за първи път официално на национална олимпиада по ИТ едни дечица – Васко и Антон, а междувременно се отбих при моя приятел от студентските години. Директно ме попита защо съм се охулила…

Заради Данчо почти съжалих, че съм го направила.

Днес по нищо не личи, че съм предприела такава драстична стъпка преди 5 години. Както и преди, косата ми не е твърде дълга, прическата ми е рошава, като разпиляна слама, и пак съм си същата… ама не съвсем.

Днес получихме заплати, черпих се с Анна и двете си приятелки, като реших да посветя излизането на заведение на моята 5-годишен генетичен материал, който се мъдри на главата ми.

С филма „Коса“ връзката  е много далечна, но я има. И с това, че когато бях дете, непрекъснато „за засилване на косъма“ ме постригваха на калипсо. Ама чак толкова късо – никога. И Анна имаше един период на късо постригване – почти много късо, но толкова – не. Знам какво е, да знаете.

А началото на днешния ден започнах късно през нощта. Догледах „Закуската за шампиони“ и изгледах наведнъж „Notes on a Scandal“.

Да, може и киноман да стана някога. Звучи ми страшно. Филмът е добър, според мене. Героините са с изчистени характери, всичко си има обяснения и няма скандални сцени. Почти да се позная в едната, без да съм красавица като нея, но… мога да се открия и в другата. И не е страшно. Ако егоизмът ми един ден надделее до там, че да си измайсторя сюжет за „връзване“ – такива гадости ги има и в моето съзнание. И нали все планирам как да си „купя“ необходимия човек, май вече съм във фаза на осъществяване. Поне реакцията след опит да разкажа една моя цинична идея, завърши с отхвърляне.

Само малко усилия и паралелът с „Опасни връзки“ е готов.

И без това, двете актриси – Изабел Аджани и Кейт Бланшет не ги различавам много на външност…

Ако не добавя и спомените си за Аджани от „Камий Клодел“ де. Другият класически филм, единственият от цитираните досега, на който попаднах случайно и без препоръки…

Докато дойде ред да гледам „Коса“ на времето, се извъртяха над 7 годинки. Защото реших, че нямам какво да му гледам на филм с такова заглавие заедно с момичетата от моя клас – един ден след часовете, а просто си тръгнах дълбоко убедена, че не губя нищо.

Хич.