Category: годишнина

За събирача на иронии

Уважаеми архиварю,

Ето ти два случая: от понеделник и от петък.
Не са единственото, което преживях, и в което оцелях тази седмица, но никак не са маловажни за мене.
За тебе със сигурност са дреболии.
Живей със здраве и си попълвай колекциите.

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Моето гардже точно преди година

Записи от международния конкурс „Сребърна Янтра“, 2015, където моята рожбичка изпълни през първия ден песента „Истина“ на Милена Славова.
През втория ден участието си с песен на чужд език Анна записа с песента на Селин Дион „Жива съм!“.
Организаторите на конкурса съвсем наскоро направиха канала на „Сребърна Янтра“ в Тръбата, затова – приятно слушане! 🙂

Годишна равносметка (16.04-31.12.2015)

С такива дати са съответно първото и последното писмо с една тема от личните ми кореспонденции.
За каузата да се подкрепя българското, българщината, български софтуерен разработчик и български софтуер за проверка на българския правопис.
Днес, три дни след края на 2015, състоянието на проекта IDI Bulgarian Spellchecker е това:

idi

На 01.01.2016 развитието и разпространението на IDI Spell Checker официално се прекратява поради изчерпване на мотивацията. Копията на продукта, изтеглени преди тази дата, могат да се ползват според лиценза, описан във файла license.txt, който е част от пакета. Копията, включително на стари версии, придобити от Мрежата или по друг начин след 01.01.2016, са незаконни.

© IDI Spell Checker 2009 – 2015 by Ivaylo D. Ivanov

Да си знаете, уважаеми читатели, че съм от притежателите на законно копие на последната версия.
Да, дори не ми е позволено да се гордея с това.
Заради капризите на един автор на интелектуален продукт, да се изживява като изчерпал мотивацията си. Да си мисли, че е добре да се позове на мотив: липса на подкрепа.
Такава беше текстовата част на горната картинка на първи, поне нещо такова си спомням да пишеше там.
Не е за съжаление обаче.
Жалки сме ние, потребителите.
Българите, четящи, пишещи и все още ползващи българския роден език.

… и Бог ще те благослови!

Текстът на българския всеучилищен химн и тази година ме накара да си преговарям за Празника на буквите, за баловете и за празниците.
Засега стигнах само до едно миналогодишно писание, което не бях чела, и не знаех за всичките разминавания с оригинала.
Имам какво да продължа по размислите, но бързам да довърша бързата записка:

Бях благословена на този Ден, заедно с всичките ми бързания, страхове, очаквания, неприятности и черни статистики.

Моето дете беше красиво, усмихнато, естествено (не се получи фокусът, в който се замесих!), бяхме горди с нея, снимахме се, музикалните ми задачи минаха с малки издънки, а времето най-после се задържа без валежи след две поредни години на несполучливи опити да участвам в озвучаване на тържеството по време на дъжд.

Благодаря ти, Боже!

Така е то…
когато човек не спира да върви…

От фотосесията на моето гардже

12klas_2014-2015

33 години по-късно, на друго място и в друг град, класът на абитуриентите изглежда прекрасно на зелената трева.
Часовникът отброява последните часове преди матурите, бала и онова пътешествие, в което ще срещнат толкова много неизвестности…

Майчице свята

Тя, майка днес не почете Осми март, нея вече я няма.
Този е първият Осми март без нея.

На първи март щеше да празнува и да ни кани, за да ни слугува за черния си шейсетгодишен юбилей: 60 години на робство и мъки, на радости тук-там и на много отровени дни, шейсет години от деня, когато е прекрачила вратата на този двор, в това село, за да живее с моя баща.
Дали ще гледа родителите му е единственият въпрос, който баща ми е задал на майка ми, когато чужди хора ги сватосвали.
Винаги съм я питала, защо, защо, защо остана при този мъж, защо отрови младостта си, след като десет години не сте имали и деца, как не намери начин да се махнеш от този двор, от това село, от това място?!
Нямало къде да иде, е простичкият отговор.
Сега вече отиде: от черния си живот в черната земя, където няма да е както досега, вече има място, където ние да ходим при нея, но без нея дните не минават бавно и мъчително, както пише по некролозите.

Дните минават все така бързо, все така мъчително трудно и неспокойно заради въпросите, на които няма отговори.

Дните съвсем мъничко се различават от преди: няма нужда да се обаждам по телефона, да лъжа, да замазвам провалите си и да се оправдавам. Няма нужда да се моля някой друг да телефонира за празника, няма нужда да подаряваме подаръци, дори не е нужно да почиствам, защото тя ще ми се кара, че не съм добра домакиня.

Край на всякакви забележки, недоволства и изисквания.

Нямам нужда дори от белия лист, на който да пиша:

„Майко, аз съм добре!“

Какъв празен, празен празник, колко сиво и облачно време, колко бедствен ден се падна този Осми март!
Не е защото майка я няма, не е.
Не е заради моята скръб, не е заради сълзите, които все не се изливат достатъчно, че да просветне след тях. Денят си идва и си отива, не е мъчително бавно, не, времето си тече както преди, нея я няма, а мене все още ме има и даже забравям, че нея я няма, и пак времето не достига, пак се затрупват мечти и тегло, отрови и надежди, страхове и блянове.

Толкова неподходящо време се падна, толкова рано, толкова недовършени разговори, обещания, очаквания, срокове, годишнини и празнични трепети; толкова кризи, толкова бедствия, толкова извънредни събития и новини, а нищо не се промени окончателно.
Само очакването е някак различно. Забравям, бързам, за да дочакам времето за отчета, за поредната лъжа, за поредната хвалба, за поредната мъничка драма…

Няма замяна, няма бавно мъчение, няма край.
Не знаех, че ще стане така, не знаех, както не знам къде съм сега.

Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.

Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.

Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.

Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.

Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.

Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.