Category: Време разделно

Злобни хора

Това нещо стои в чернова повече от месец, мисля, че ми го прати Анна, по повод моите кризи с виртуален (и не само) приятел.

Днес ще се опитам да допълня частично моето разбиране за злобата. Има още

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син

Пътуващото кино на LIVE 7 TV представи този филм в Трявна през месец юли, а в Плачковци около месец и нещо по-късно.
За юлските прожекции на филмовия маратон не можеше да се мисли, но когато се навихме да ходим на прожекцията в Плачковци, Анна се порови да провери има ли откъде да се гледа филмът, я торент, я софийско кино, я другаде… Нямало от къде. Затова имаше известна интрига в решението да дойде с нас, тя не беше навита на акълите ни докрай.
Филмът е тежък, красив, дълъг и съвсем ограничен в даване на отговори. Филмът не е за празнична неделна вечер, след която има неработен понеделник. Но пак е добре, че БНТ ще го излъчи тази вечер. Има още

За събирача на иронии

Уважаеми архиварю,

Ето ти два случая: от понеделник и от петък.
Не са единственото, което преживях, и в което оцелях тази седмица, но никак не са маловажни за мене.
За тебе със сигурност са дреболии.
Живей със здраве и си попълвай колекциите.

Дузина по дузина

Още една година след обесването на Апостола на българската свобода, на Дякона с лъвско сърце и име.
144 години прави умножението.
И словото, което тази година изслушах, беше по-различно от миналогодишното.
Не патетично и прочувствено, а критично.
Както бих казала на един събирач на Иронии, леко автобиографично.
Частта от филма „Шибил“, създаден през 1967 година, когато връзката със смъртта на Апостола не е била толкова актуална преди 50 години. Днес само потвърждава сполучливата съпоставка с Иванчо Хаджи Пенчовците, за които ставаше дума в словото на уредника от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.

Сряда, осми февруари 2017 г.

Пристигнах на гарата три минути преди да се кача във влака.
Навреме и с четирите състава, толкова без забележки, че дори не проверих какво е същинското разписание.
На връщане приятелката ми отбеляза, че ме познават на касата. Да, помнят ме все още, след двумесечно прекъсване. Касиерката отговори на въпроса ми, навреме ли е влакът, така: Днес всички влакове са навреме.
Някъде, по това време вече са били подадени разни оставки.
http://offnews.bg/news/Ikonomika_59/Uvolniha-shefovete-na-BDZh-i-NKZhI_646583.html

Късметско съвпадение.
И в пътуването си към София с други два състава отрочето е пристигнало навреме.
Браво на НКЖИ! 🙂

Благодаря на всички, които са си вършили работата както винаги, а се е паднало да се получи по разписание!
Благодаря на кондукторката, която ми издаде билет от необслужвана спирка и ми пожела приятно пътуване, благодаря на касиерката от жп гара Сливен, която някога ме спаси от оставане за другия ден, благодаря на всички безгласни и невидими работници в този мега ултра инфра сектор на родната ни икономика, сфера транспорт.