Category: Време разделно

Комуникацията – богатство и изпитание (1)

https://www.monitor.bg/bg/a/view/29597-%D0%94%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82
Има още

Advertisements

Още балончета след другите балончета

„Човек не трябва да иска от приятелите си невъзможни неща.“ Има още

Търсачът на Хорхе Букай и Симеон Султанов

Произведението, което прочетох преди да стане част от Читанка, е на Хорхе Букай.
Дойде му времето да изнамеря историята, която помня от училище, но не се сетих от кой учебник по литература. Или от някой предговор към избрани произведения на Йовков?
В събота, когато отново не ми се получиха другите пътешествия и начинания, се сетих да попитам учителката си по литература. Мария Стойнова веднага се сети.
Ето ги страничките с историята.
Симеон Султанов - из Средногорието
Кой от кого е плагиатствал с тази история? 🙂
Дали близо до Калофер са знаели как да изчисляват годините на щастието преди хората от град Камир?

Вторник №3

Край на учебната година в прогимназиалната степен в класовете, които придобиват основно образование!
И бонбони си приготвих да почерпя, но шестокласниците не се събраха да го направя. 🙂 🙂 🙂


Сканирането на полезни цитати започна с този.

Неуморен

Във вторник изпратиха Данчо.

R.I.P. за изумителната личност, която имах късмета да съм срещала в живота си.

В паметта ми това е човекът (след майка), към когото съм се обръщала мислено най-често за съвет и оценка.
Той нямаше умора да работи като хала, да отговаря на въпроси, да спори и да убеждава, да се пали и да приема различните. Да ограмотява, да обяснява, да доказва, да се радва на красотата, на хармонията, на законите на Природата. Да търси без изтощение и без оплакване – вечно да изследва и да майстори, да изобретява и да ремонтира с една и съща огромна и неизтощима енергия на откривател.

Отиде си най-талантливият доктор Охболи на компютрите.

Никога не се оплака, не каза, че няма време, не се показа уморен и не отложи нито едно питане, нито един проблем, с който съм му губила времето през дългото ни познанство.

Дълго – от есента на 1988 година насам.
И как нито веднъж не изпълних заканата си да отида при Данчо с микрофон. Поне да имах запис на един от разговорите му. Не че щеше да е излишно и видео. Все отлагах за следващия път.
Толкова пропуснати въпроси и неизвестни отговори имахме, Данчо. Много за кратко всъщност е било всичко, което сме преживели заедно в студентските си години и след това – паралелно, всеки по пътя си. Много кратко, ужасно кратко!

Тъга, скръб, болка… и още нямам вариант да го приема.
Какво той би искал сега от нас?

От нас – по-глупавичките, по-неуките, по-недосетливите? Защо ни остави да се чудим?
Талантливите и надарени с бърза мисъл хора невинаги са щедри към останалите.

А Данчо беше. И ни търпеше. Не само мене. Ние дори не знаем колко огромна напаст сме били, не сме се познавали и не сме се броили колко му се товарим на гърба, да ни пренесе през нашите дребнави и дребни проблеми и проблемчета.

И най-големите си резили съм му разказвала, и пак не се отказа от приятелството ни.
С нищо не заслужавах това.
С нищо не компенсирах щедростта и добротата му.
Надали е имало как. Сега – още по-малко.

За намаляване на ставката на ДДС върху книгите

Светлите бъднини са илюзия, когато Държавата нехае за четящите, за писателите, поетите, преводачите и учените си.

https://www.peticiq.com/signatures/dds_knigi/