Читателски дневник (20)


Няма ли да си поговорим малко?
Shall We Have a Little Talk?

Избрах това произведение за прочит поради съвсем различни причини.
Нито съм почитател на научната фантастика, нито съм противник.
Нито съм познавач на автора, нито съм му противник.
Нито ги разбирам аз тези общи ценности и правила за хигиената, нито се опитвам да ги разбера.
Защото простичкото заключение, което от две години, шест месеца и девет дни си правя, е, че докоснах струна, която е била на скъсване от много повече време преди това. Съмненията ми са, че е от преди десетки години.
Много преди да прочета как лелите, стринките и вуйните на моя виртуален приятел го научили да пуши, защото го пращали да им купува цигари.
Не ги е срам!
Но това по някакъв начин се разминаваше с насилствените методи на възпитанието от моето детство.
Разминаваше се с представите ми за погледа към света от мястото на моя виртуален приятел.
По-късно се осветлих да преценя на живо някои от роднините му.
Но никога не се върнах обратно да прочета отново онова от блога му, което ги цитираше пряко или непряко.
Е, как искам тогава да не се падне точно на мене да скъсам струната на неговата чувствителност?
Скъсах я.
Съжалявам.
Ужасно съжалявам.
Да, използвах те, приятелю.
Да, разчитах на нашите разговори и твоята безпристрастна оценка за събития, които са далече от тебе, не са ти на дневен ред и нямат НИКАКВИ последици за тебе.
Сбърках.
ИМАТ последици.
Такива, каквито не очаквам.
И не очакваХ.
Грешката ми не заслужава прошка.
Никаква прошка, казваш ти.
И продължаваш да настояваш за оставката ми.
И ми разправяш, че с мене нямаш нищо общо. ВЕЧЕ.
Трета година ВЕЧЕ нямаме нищо общо!
Защото струната е скъсана. И да, между двете парчета няма нищо общо ВЕЧЕ.
Да.

Няма никакъв шанс музикалният инструмент със струните да е бил използван ненасилствено, щом дори металът, пластмасата, или, каквото вещество там е въпросната струна, се къса.

Дълга и широка е тя.

А лингвистиката е добро попадение.
Робърт Шекли – също.
Благодаря на другите СЪучастници в това мое принудително четене. Пише ги, кои са, те си знаят, че им благодаря, дори и когато не го изказвам публично.
Но сега ми е важно да се появи публично.
Благодаря ви, приятели, непознати мои важни и липсващи опори, в битката ми да оцелявам ден след ден.
И ми простете нахалството да ви приемам за приятели.

Това е то.

Всичко, от което имаме нужда, е да се уверим, че продължаваме да говорим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s