Ден на независимостта


Моето послание към всички, които ще си напомнят, че от нас нищо не зависи, затова сме независими:

… колкото да ни отнемат възможността да побегнем в отечеството си. А то разгръщаше обятия и просеше силата, знанията, труда и кръвта на всичките си синове… Неколцина от нас бяха успели вече да се изтърват и да отидат в България. Колко бяха щастливи те! А ние бяхме на другия край на света от нея, парясани в чужди нам народ, употребени на чужди интереси, дето никого не интересуваха нашите чувства и пламенни копнения, мъки и нашият живот, нашата смърт!

Написано е през друга епоха, преди двайсти век, а авторът му, по случайност, на днешната дата е преминал в другите измерения. През 1921 година. 13 години след обявяването на Независима България.

Заглавието е: „Gronde Maritza teinte de Sang“

[Добавено на 23.09.2018: https://liternet.bg/publish/mdushkova/kritika/shumi.htm%5D

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s