За моята библиотека и за БМ


Внимание: Всичко написано тук изразява единствено и само моето лично мнение по темата което по никакъв начин не (и не би трябвало) да се обвързва с моите бивши, настоящи и бъдещи работодатели.

Двама от виртуалните ми познати в различни години се удивляват и впечатляват от бизнеса с учебници, учебни помагала и учебна помощна литература.

Дали пък си струва да се вярва на издателствата, които вечно се стараят да опазят правата си над тези книги? Толкова ли е печеливш такъв бизнес?
Като нероден специалист по предприемачество, защото дискусията се развиваше преди да въведат и този предмет в училищното образование, само с малки аритметични сметки изчислих приблизително колко ли парички отиват за безплатните учебници на децата от първи до седми клас включително. Ако се внимава и пресмята, че от втори до седми клас тези издания се ползват от три поредни випуска в даденото училище. Плюс-минус процент за резерв, ако се похабят, ако децата са повече в някоя от годините и т.н.
Съавторът на сайта studentX отпреди десетина години не ми вярваше много на сметките. А и те не изчисляваха огромни приходи – не се стига до милиони само от учебниците за задължителна подготовка.
Откакто се прие новият закон, задължителната подготовка се нарича общообразователна, а общообразователните училища се преименуваха на средни училища. Голяма реформа, хей, не ви е работа да ги разбирате тези работи, също както Пол не ги разбира тези работи…
Не за законовите промени от 2016 г. съм се хванала да пиша.
Реформата е от периода 1920 – 1923 г., когато осмиваният и окарикатурен министър на просвещението Стоян Омарчевски налага задължително образование за всички ПЛЮС безплатни учебници за първите 7 години от ходенето на училище (ако не повтаряте някое отделение или клас). И тогава основното образование е завършвало точно след завършването на седми клас. Както и сега, от учебната 2015/2016 г. насам.
Още няколко щрихи за Стоян Омарчевски, като министър на просвещението:

  • въвежда задължителното основно образование;
  • строи 1115 нови училища в малките селища;
  • освобождава от данъци детската литература.
  • Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина.

За друг от виртуалните ми познати – в по-близко време, да поразрови тук и там из Мрежата — му се наложило да осъзнае, че са излезли наяве (може би напечатани, но може би и само в проект) цял рояк от заглавия на учебни материали по всички дисциплини, които би трябвало да се изучават в една математическа гимназия. Авторът на тези книги му е до болка познат — това не е особено важно в момента, затова ще използвам измислените инициали БМ. „Аз съм смаян от явлението БМ, заявява моят виртуален познат, защото изброих около 50 заглавия, които се фокусират върху абсолютно всички пунктове, застъпващи специализираното средно математическо образование в страната. Невероятна трудоспособност!“
И сега следва отговорът ми на чуденките, които ми е пратил моят виртуален познат:
Достъп до онези издания, които са утвърдени от Министерството на образованието като учебна литература, или са все още само проект за такава, имат всички наши виртуални посетители на сайта на образователното министерство, като се възползват от линковете към издателствата и от списъците на одобрените от Министъра учебници и учебни помагала.
Чат-пат поглеждам към въпросните списъци и заглавия, доколкото ми е работа да се ориентирам по предметите технологии и предприемачество, информатика и ИТ, като какви са одобрените четива, ровя се по сайтовете на издателствата и се информирам, доколкото ми остава време за нова информация, за наличните ресурси от материали. Някои са демо версии на електронните учебници, други са електронно четими варианти на печатните учебници.
Не съм следила кога точно се появиха, но ми се струва, че станаха възможни за разглеждане през 2017 година.
Тоест, по времето на настоящия министър на образованието.
Забележка: Достъпни като съдържание, т.е., четими в електронен вид, са само учебниците от първи до седми клас.
Учебните помагала, справочниците, помощната литература за кандидатстудентска подготовка си остават запазени за ползване само след заплащане. Не, мене не ме зашеметява БИЗНЕСЪТ, КАТО ТАКЪВ И САМ ПО СЕБЕ СИ!
В моята библиотека не трупам нови издания в тази област. Имам си достатъчно математически материали отпреди 40-тина години, математиката не се е променила от тогава до сега. 🙂
И по другите предмети си пазя купуваните някога учебници за гимназията, понякога ги ровя като справочници, понякога дори не ги знам къде са, но не са при отпадъците. В моята библиотека най-интересни биха били справките в учебниците по география, там все пак има развитие в статистическите данни. Не виждам голяма трагедия от това, че по физика планетите от Слънчевата система станаха с още една по-малко…

Когато се подготвяхме с учебници за моето гардже в десети клас, в най-близката книжарница, където се продаваха нови учебници (те си отиваха със старата програма, вероятно издателствата не са се надпреварвали да ги преиздават, но ги имаше нови, все пак) – не видяхме на щандовете на голямата книжарница нито един от избраните учебници по предмета биология и здравно образование от нашето училище. Стеснително и притеснено (забележете!!!) продавачката ни обясни, че са твърде скъпи, но когато настояхме, че ще си купим, тя извади от склада един брой от търсения учебник и ни го продаде.
Не вярвах на очите и ушите си. Смущението на продавачката се оказа минимално, когато надойдоха родители, които търсеха сборници по математика и помагала за начален курс.
Там е БИЗНЕСЪТ, уважаеми мой виртуални събеседнико!
И ме питаш за автора БМ, който имал невероятна трудоспособност.
Аз не се вълнувам от новите издания по математика. Учебниците за гимназиален етап задължителна подготовка не са особено скъпи. Те не са и особено обемни. Да, купихме и един учебник по математика за десети или единайсти клас. Доколкото си спомням, най-дълго време го разгръщах аз. Веднага след като го купихме. След това и аз не се занимавах повече с този учебник. В нашата домашна библиотека той все още фигурира, лъскав, нов, почти неползван. За ученик, който пише в час, слуша госпожата, и има основата до седми клас, едва ли е необходимо да притежава учебник. За моето гардже беше съвсем излишен. А аз настоях да си го закупи не защото не бях наясно. Просто се чувствах неудобно пред колежката си, ако детето ми няма учебник по нейния предмет. Разбира се, тя едва ли разбра, че сме си закупили учебника. 🙂
Решаването на задачи отдавна е занимание, за което не ти трябва хартиен сборник или помагало на хартия.
Сайтовете са пълни със състезателни и образователни задачи, безплатни, с регистрация, без регистрация, сайтът на МОН трупа архиви от задачите и РЕШЕНИЯТА им от всички матури, НВО, олимпиади (там сякаш са понякога без решенията), че не знам как издателствата се осмеляват да бълват още е още нови подобрени, актуализирани помагала!
Факт, че се купуват, а пазарът определя производството, нали?!
Факт, че се купуват заради амбициозни родители и тук-там по-изискващи учители. Изискващите имат удовлетворени изисквания само в начален курс, рядко до пети-шести клас, още по-рядко в седми, където пак родителите се втурват да търсят частни услуги заради кандидатстването след седми клас.
Но БИЗНЕСЪТ разцъфтява до седми клас!
Бих запитала моя виртуален познат – да си забелязал одобрен учебник на БМ до седми клас? – Аз не съм.
За сметка на това е пълно с помагала, справочници и помощни материали.
Справочниците в моите представи се изчерпват до онези жълти или друг цвят четиризначни таблици и формули, които се разрешаваха за ползване на матурите и на кандидатстудентските изпити десетки години преди Перестройката. Какви други справочници са необходими?
Във всяка комбинация от задачи за НВО и за ДЗИ по математика се предоставя лист с разпечатани всички формули и справочни материали, необходими за ЗП по предмета. Какво толкова издават и подобряват, актуализират и рекламират издателствата, аз лично не се наемам да следя.
Има пазар, има автори. Изобщо не е само авторът БМ. Изобщо не ми се вярва да е особено успешно трупане на финансово състояние участието на даден автор, дори и да е или да не е БМ.
По-скоро е жалко, но за повечето издания участието на авторите е похабено време да се съставя едно и също, едно и също, и това едно и също… няма кой да го прочете. Че и да го ползва след това.
Жалко, но факт.
Тук мога да се върна към предния ми виртуален познат и неговия ученически проект в съавторство с друг мой виртуален познат. Амбицията на техния проект беше да създадат интерактивен сайт, в който напълно безплатно и с минимални усилия всеки желаещ да може да се упражнява, да допълва и да редактира при открити грешки стари и нови тестове по всякакви предмети. Проектът на моите виртуални познати не беше единствен в тази посока. Иновацията, според авторите му, била в прилагане на правилата от тестологията за формиране на крайния резултат от всеки тест. 🙂 😦
Също неизползвана придобивка, която годините затрупаха… Сайтът отдавна не е жив.

А Бредбъри е написал толкова силно заключение, че не е само жалко и тъжно, направо е страшно:
Има по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s