Един загубен бас


Когато осъзнах, че не съм изпълнила задълженията си по обзалагането, беше станало невъзможно късно. Анатоли присъства твърде символично в дните ми, присъстваше и когато занесох бонбониерите „Бургас“, три броя – такава беше наградата за победителя. Но в ковчега стоеше странно гримираното тяло, а всичките ни спорове и намеренията да направим живота си осъществена мечта, останаха при мене.
Младежът отлетя, дори не знаех, че се е случило на 26.08.1993.
На втори септември, ако не греша, трябва да съм била на работа. В събота вземах смяна на друга колежка, в смяна „А“, но ме пуснаха да си вървя. Заради погребението. Или е било седмица по-рано???
http://www.pan.bg/view_article-31-598-zaginali-bylgarski-voenni-piloti-i-aviospecialisti-chast-2.html

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s