Комуникацията – богатство и изпитание (2)


Записаното днес е за извънредните ми премеждия, свързани с неизвестностите на човешкия мозък и ходенето по болници, този път от село до Ямбол.
Тази сутрин изпратих съобщение на снаха ми.

В телефона на П. има два проведени разговора с номер, който е на една докторка, която ми е приятелка. Ние се чуваме по веднъж на годината, но сега се сетих да я занимавам. Тя не е специалист по глави и мозъци. Не е съвсем точно, но всеки лекар е учил за инсултите и е наблюдавал най-различни случаи от практиката на колегите си. Защото и докторите имат близки, и те самите получават инсулт.
Та, проведохме разговори от телефона на П., за да си го запише, а в случай на спешна нужда от съвет, да се отзове, доколкото по телефона може нещо да се каже. Дано не се налага. Ако обаче искаш просто да поговориш с човек, който е медицинско лице и има желание да помогне (ако не е заета в момента) – звъни ѝ, няма значение по кое време и за какъв повод. Знам, че не е голяма помощ, но ми се иска да имаш възможност да се ориентираш.
Обаче се оказа, че телефонът на П. е с два номера и аз два пъти съм набирала от различен номер. Докторката си ги записа и двата. Докато се разберем, че са все от този телефон, се пообъркахме малко. На мене все такива ситуации ми се падат. Колкото е нормално за гледащ отстрани. Аз наистина избягвам телефонните разговори и това обаждане стана като историята с търсенето на средната седалка в колата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s