Читателски дневник (16)


http://forum.chitanka.info/post26158.html#p26158

Винаги ме изумява простотата на изводите, които са логическо следствие от тоолкова всекидневни наблюдения.

Не е монолог, но подозирам че „Най-добрият приятел на човека“.

Подозренията на коментиращия се оказаха съвсем верни.
А заради един пропуск на спомагателния глагол „съм“ в трето лице, единствено число, си редактира мнението. Което мене ме учудва винаги. Стремежът към перфекционизъм, съчетан със сарказъм.

Ето ги и цитатите, които са ми приличали на монологични места в разказа:

„Висшият критерий за истинския разум е умението да живееш за свое удоволствие, без да се трудиш“.

„Висша проява на изкуството да отмъщаваш е умението да скриеш мъстта си така, че да не предизвикваш и най-малкото подозрение.“

!

„Подвластните не бива и да подозират даже, че са управлявани. В това се крие тайната на успеха на истински непоклатимата власт.“

„Ласкателството е най-острото, най-финото, най-ефективното оръжие в цялата Вселена.“

„Всяко мислещо същество дълбоко в себе си се смята за бог. Прекланяй му се като на бог и то става твой доброволен роб.“

„Бедната — помисли си Морфад. — Това куче я влачи, където си иска, а тя е уверена, че е тъкмо обратното.“
Заглавието на английски е съвсем различно. Най-добрият приятел на човека е истинската фикция. Мечтата на всички самотни или изоставени – да си имат вярното кученце.

Как да се спасиш от такова коварство?

Към моето гардже:
Да, и аз се почувствах вярно кученце в краката на непознат човек. Някои казват, че има любов от пръв поглед.
Сигурно при този първи поглед съм имала светкавичното желание да съм полезна някому за цял живот.
И този някой е бил именно ТОЙ.
Само че съм попаднала на човек, който е също добър приятел и слуга. И който не е приел друг за свой слуга. Нито в едната, нито в другата посока господарите и слугите, боговете и богопоклонниците са равнопоставени.
Тогава – изборът дали да имаш слуга, или ти да слугуваш, струва ли си да е заместител на несамотата?

Приятелят може винаги да те изостави.
Заради това, че не си останал предишният негов приятел. Или заради това, че той не е останал предишният.
Или и двете.
Животът предполага всякакви комбинации.

Моето ранено птиче, овъргаляно в калта и едва пърхащо, може отново да се възстанови.
Да, може би никога няма да пее, но ще живее и ще лети.
Когато двамата партньори не ползват коварството, не може само един да победи?
Може би.
Може би.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s