Още балончета след другите балончета


„Човек не трябва да иска от приятелите си невъзможни неща.“

Защо приятелството се свързва с невъзможни неща? Кой определя невъзможните неща?!
С какво е невъзможно да се случи онова, което искаме, приятели мои?
Хубаво е приятелят да е стабилен и непоклатим. Само че такива хора не се намират подръка винаги. Щеше да е прекалено неземно и нереално да сме вечно на разположение в най-добрата си форма. Това вече е невъзможно. Колкото и проверено и доказвано да е приятелството…

Да, измина повече от месец преди да осъзная, че имам сериозен проблем след реакцията на приятел, и разказах за това. Разказах го на най-добрата си приятелка. Не копи-пейст, не директни цитати.

После споменах и на Анна.
Да, тя реагира веднага рязко и остро.
Не, не знаех, че ще се държи така. Мислех си, че ще ми се присмее за емоцията, която влагам в някакво измислено въображаемо виртуално приятелство. Не съм предполагала, че такава реакция ще се определи като моя заслуга, защото „добре си я възпитала да се ежи срещу непознати и да те защитава от тяхната отрова“. Все пак първите 2-3 месеца след като споделих за потреса на виртуален и реален приятел и последващия мой, още не осъзнавах какво ми предстои.
Но и нищо от недоумението, къде се изпари приятелството ни, не се потуши.

Изминаха 21 месеца. Нараних за пореден път приятелката си. Наранявам всички все по-грубо и по-често.
Не отговорих на очаквания.
Не съм истинският приятел, от когото и аз се нуждая.
Да, на теория, сякаш можех да си дефинирам какво се очаква от мене. Докато се поставям на мястото на приятелите си. Докато съм на една ръка разстояние от проблемите и тегобите им.
Ами, когато съм вплела ръцете си в моите шантави и неразрешими ситуации? Когато с нищо не спомагам да се променят подобните такива на приятелите ми? Когато дори осъзнавам колко по-дълбоко в калта съм затънала от тях?
А приятелите ми се правят, че не съществуват моите, сходни с техните проблеми.
Или не се правят? Знам, че ме приемат за по-силната и очаквано си знаят, че се справям някак.
Е, хора, промениха се тези обстоятелства, заради които сте си знаели, че ще се справя.
Провалям се. Провалих се.
Колкото и позитивно да се опитвам да го кажа, фактът е този.
Фактите са такива.
Следователно – край на приятелствата ми.
Следователно – пореден край на епизода?
И, ако това ме устройва, блазе ми.

Advertisements

One comment

  1. shadow_bobi

    Приятелите не са кошчета за душевни отпадъци и ако прекалим с това, неминуемо след достигането на персонално определен лимит се оказваме пред отблъскваща ситуативна реакция, за която сами сме си виновни, а се питаме – защо така?… Когато не споделяш с този, с който си в леглото, защото избягваш преките реакции и го правиш дистанциоонно, или с виртуалните си приятели, за да избегнеш неудобствата на пряката дискусия по някои въпроси, си береш плодовете на по малката заинтересованост от по далечните такива. Болката е урок, който трябва да се научим да осъзнаваме!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s