Неуморен


Във вторник изпратиха Данчо.

R.I.P. за изумителната личност, която имах късмета да съм срещала в живота си.

В паметта ми това е човекът (след майка), към когото съм се обръщала мислено най-често за съвет и оценка.
Той нямаше умора да работи като хала, да отговаря на въпроси, да спори и да убеждава, да се пали и да приема различните. Да ограмотява, да обяснява, да доказва, да се радва на красотата, на хармонията, на законите на Природата. Да търси без изтощение и без оплакване – вечно да изследва и да майстори, да изобретява и да ремонтира с една и съща огромна и неизтощима енергия на откривател.

Отиде си най-талантливият доктор Охболи на компютрите.

Никога не се оплака, не каза, че няма време, не се показа уморен и не отложи нито едно питане, нито един проблем, с който съм му губила времето през дългото ни познанство.

Дълго – от есента на 1988 година насам.
И как нито веднъж не изпълних заканата си да отида при Данчо с микрофон. Поне да имах запис на един от разговорите му. Не че щеше да е излишно и видео. Все отлагах за следващия път.
Толкова пропуснати въпроси и неизвестни отговори имахме, Данчо. Много за кратко всъщност е било всичко, което сме преживели заедно в студентските си години и след това – паралелно, всеки по пътя си. Много кратко, ужасно кратко!

Тъга, скръб, болка… и още нямам вариант да го приема.
Какво той би искал сега от нас?

От нас – по-глупавичките, по-неуките, по-недосетливите? Защо ни остави да се чудим?
Талантливите и надарени с бърза мисъл хора невинаги са щедри към останалите.

А Данчо беше. И ни търпеше. Не само мене. Ние дори не знаем колко огромна напаст сме били, не сме се познавали и не сме се броили колко му се товарим на гърба, да ни пренесе през нашите дребнави и дребни проблеми и проблемчета.

И най-големите си резили съм му разказвала, и пак не се отказа от приятелството ни.
С нищо не заслужавах това.
С нищо не компенсирах щедростта и добротата му.
Надали е имало как. Сега – още по-малко.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s