Отново за грешниците


http://www.kantherapy.com/%d0%bd%d0%be%d0%b0%d0%bc-%d1%87%d0%be%d0%bc%d1%81%d0%ba%d0%b8-10-%d0%bd%d0%b0%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bf%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82/

Кукловодите знаят повече от нас. Те притежават изпреварващо знанията за човешкия мозък, за психиката и очакваните реакции на масите.

Жената днес: Дядо Боби се грижи за мене и професията ми, нищо че недоволства точно заради работата ми (освен заради Аякс!)

http://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/uchenitsite-shte-uchat-kogato-uchitelyat/

Коментарът, който е оставил в социалната мрежа, ми е препратен като лично съобщение, затова ще го използвам без да преглеждам дискусията, от която е тръгнал той:

И каква стана тя, родителите само създават детето, а учителят трябва за всичко в развитието му да се грижи.

Когато ти липсват първите седем години нормално възпитание, после не можеш да го компенсираш, там е проблема. Доста родители едва се понасят с децата си, а искат всичко това да понасят учителите, е няма да стане шедьовър от такъв материал, за което повтарям – най-голяма вина носят родителите с начина и присъствието си във възпитанието на детето си, а не да се измъкват от това, като за същото упрекват други.

Учениците ще учат, когато учителят е онази адекватна и изградила себе си личност, за която учителската професия е съзнателен избор и призвание. Учителят следва да бъде първо човек – разбиращ, приемащ, даващ, и след това професионалист – умеещ да съчетава преподаване на знание, затвърждаване на това знание у учениците чрез практически упражнения и накрая проверка на постигнатите резултати и отчитане на пропуските.

*****
Краси, да, аз не съм онази едакватна личност, не съм изградила себе си в готовност да се боря с агресивни и невъздържани деца, които обаче прекрасно разбирам. Те имат нужда от моя терор, колкото и на тебе да ти изглежда скандално, неприемливо и НЕДОПУСТИМО.
*****

Учителят, независимо дали преподава математика, история, физика или други, трябва да изучи първо спецификата на психологическото развитие за конкретната възраст на учениците, на които преподава. Гъвкавостта и адаптивността са задължителни качества за учителя, ако иска да бъде успешен в своята работа, защото учениците постъпват в училище като деца с всички специфични особености на детската личност, а до завършването на средното си образование изграждат характеристиките на младия човек.

*****
Миналата седмица шестокласници ми говореха за липса на характер. Ставаше въпрос за техен връстник от класа. Е, липсата на характер също е характеристика, нали? Казваме: безхарактерен човек, слаб характер и т.н.
Но децата още не са го осмислили съвсем, а аз не очаквах да свържем думата нравственост с характер, ние учим технологии и предприемачество, е-ееехей! И обсъждахме елементи от биографията на нашия патрон на училището – това също е думичка, която в шести и седми клас не разбират по друг начин, освен в смисъла патрон за оръжие, или, най-много, някакви бегли препратки към отшумялата чалга пародия „100 патрона“.
Както и да е.
Учителят не е енциклопедистът от времето на Леонардо (Алекс – Леонардо, ти се появи чак в петък, да си знаеш мястото във върволицата от спомени!)
Та не е нормално да очаквате от мене да съм безупречен, непогрешим и идеален преподавател. Не съм. И няма да бъда. Ако някой ви обещава сияйно бъдеше с идеални професионалисти в образованието, лъже безсрамно. И е редно да (ви) НИ лъже, нали сме си 80% дебили, какво да му гледа?
*****
Учителят трябва да може да мотивира своите ученици, да пробужда интерес към знание, оставяйки у тях непоклатимото убеждение, че това е само в тяхна полза за развитието им като личности.
*****

Колко е непоклатимо личното ми убеждение, че ще оставя у ВСЕКИГО непоклатимо убеждение, знаете ли вие?
Че това си е точно религия!
Вапцаров е постановил:

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

И Краси се опитва да разколебае вярата ми, че има смисъл?
И вярата ми в приятелството?
И доверието ми в приятелите ми?

Не сполучи, Краси.
Да, ти се настърви и ме задраска от списъка на читавите хора. От твоя списък.
Но аз ще изтърпя някак (разбира се, няма да се съглася, няма да пропускам да си търся разбирането, на което толкова се надявах, когато ти споделих тревогите си като на приятел). Ще приема като задължителна част от развитието предстоящите години на твоето проглеждане, а то е сигурно. Така както непоклатимо знам, че не е излишно онова, което училището дава ДОРИ в неподходящата форма на образователна система, дори с абсурдните си противоречия, с анахрията и хаоса, които създава, с уврежданията, които причинява.
Животът ни причинява екзитус, рано или късно.
Но ние избираме да сме нещастни или по-силни при дадени обстоятелства, Краси.
Ти избра да страдаме.
Многострадални и щастливи от хубавите новини, които ни предстоят.

Така е то.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s