До диез минор (Пенчо Славейков)


Произведението в Читанка:
Cis Moll

Силата на волята и несломимия човешки дух в „Cis Moll“
ЛИС

Стихотворението „Cis Moll“ е философска поема. В нея Славейков поставя въпроса за значението на твореца за света и силата на човешкия дух в борбата с изпитанията на живота. За главен герой в стиховете си той избира един от най-великите композитори в историята – Лудвиг ван Бетовен. Заглавието означава до диез минор — това е тоналността, в която са написани две от най-великите произведения на Бетовен — а именно Пета симфония и Лунната соната. Чрез творбата си Славейков описва терзанията и предизвикателствата в житейския път на истинския творец, какъвто е и самият той.
В сюжета на поемата героят е изправен пред повратна точка в живота си — загубата на най-важното сетиво за музиканта — слухът. От това зависи творческата му съдба, която дава смисъл на целия му живот. Той трябва да надмогне себе си, за да надвие времето и да постигне вечността като един незабравим творец, чиито творби продължават да се възхваляват и изпълняват и днес и са още по-високо ценени.

Случилото се нещастие е тест за духа и вярата на композитора — ако успее да продължи напред, значи е достоен да остане в историята като гений на музиката. Силата на волята му е тази, която може да предопредели бъдещето му. Тази воля кара и Славейков да продължава да живее и да твори — това е неговото призвание. Великите творци са благословени, у тях има висша сила, нещо божествено, което ги прави различни от всички останали, по-извисени, над обикновеното. Тяхната болка ражда шедьоври. Те надмогват страданието със силна воля и несломим дух.
Текстът на немски, който Славейков е поставил под заглавието, в превод означава „Така съдбата чука на вратата.“ Това ни навежда на мисълта за предопределеността и величието на лирическия герой. Съдбата му сякаш е била предначертана. Така може би е виждал и своята съдба Славейков, всички трудности, които е преживял, са били предопределени за него, за да бъде способен да остане във вечността.
В поемата се противопоставят живота и смъртта. „За мене всичко свършено е вече!“; „Аз доживях самичък да се видя мъртвец приживе.“. „Творецът на хармонията глух!“ е еквивалентно на физическа смърт, защото животът става безсмислен и безнадежден. Тук лирическият герой нарича себе си слепец, въпреки че слухът е сетивото, което загубва. Но той е музикант, а музикантът вижда света чрез музиката. Слухът е неговото зрение. Слухът е този, който му дава представата за света. Без музиката, той е сляп за красотата му, защото музиката е живот. Без нея той е мъртъв. И поетът рисува пред нас картината, как „сянката на смърт“ вече е надвиснала над него, но „гения, хранител на душата, отблъсна властно ударът“. Несломимият дух отново се събужда и повежда съзнанието към живота, „че грей величие в човешката неволя“. Творецът осъзнава, че не може да се предаде, не трябва да оставя мъката да го надвие. Това осъзнава и самият Славейков, той не се предава пред трудностите на съдбата и чрез образа на гениалния композитор, разкрива собствената си борба с препятствията в битието.
Волята побеждава предишното чувство на безсилие и обреченост.

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;
но, в слепота, от хиледите зрящи
едничък само той е виждал ясно.

Лирическият герой е уникален със своя талант, защото той притежава нещо, което другите нямат. Поетът го нарича „Висший слух“. Дори и глух, той продължава да живее у героя на Славейков и никой не може да му го отнеме. Бетовен притежава способността да сътворява музика и дя я чува с душата си и недъгът не може да му попречи, защото и той като Омир вижда ясно, въпреки „слепотата“ си.
Но страданието не е само изпитание. В изкуството то е и вдъхновение.

В страданьето е негова живот!
И само в него ази ще намеря
за нови чувства нови звукове –
изкуството чрез тях да обновя.

От болката се раждат най-красивите произведения, най-мелодичните песни, най-докосващите душата творби. Защото когато творецът изпитва едно чувство, той го влага в това, което прави и публиката му може да го усети в творбите му. А всеки е чувствал болка и припознаването ѝ в изкуството е много въздействащо за всекиго. Героят в Славейковата поема осъзнава, че не може да се предаде не само заради себе си, но и заради обществото. Светът има нужда от него, от неговия талант. Той няма право да лиши хората от своята гениалност само заради един недъг.
Осмислил тази истина, Бетовен сякаш се преражда, намира отново пламъка на дарбата си. Осъзнава, че все още е ценен за изкуството и без да губи повече време, отново се залавя да твори, да влее чувствата си в мелодия, да използва страданието, което изпитва от загубата, за да създаде нещо красиво, нещо, което ще остане във вечността. Затова Славейков сравнява образа му с Прометей.

Ти сне
от небесата пламък Прометеев
да го запалиш в хорските сърца
и възгорени, да ги възвисиш.
И в тях сърца, един през векове,
ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир

„Cis Moll“ е поема за силата на волята и несломимия човешки дух. Чрез образа на един велик композитор, Славейков представя и своя, и света на всички творци, занимаващи се с изкуство. Всеки човек има допир с изкуството по един или друг начин, затова произведението е общовалидно за своите читатели и слушатели. С вяра и воля може да бъде постигната всяка цел и да бъде преодоляна всяка трудност. От болката се ражда най-чистата красота. Страданието е изпитание, което издържат само достойните.

Анна Войнова, XI„а“

Записът от Славейковите четения през 2014 г. стои на подходящо място из компютъра, оставен ми за ползване. Този път от началото на отпуската си реших да не отлагам разчистването.
Добавеното надолу е указанието, което си е записало човечето ми, но едва ли е спазило.
Разбира се, че онова, което е в записа от празничната изява, не е нито ЛИС – литературно интерпретативно съчинение, нито е съвсем есе. Такива недовършени писмени упражнения не само че минават вече за добри, ами и ги четат публично. Даже им пишат шестици на авторите.

* * *

Есето може да остане и наполовина от обема на ЛИС, но да се споменава по-често Пенчо, да се изчисти историческата личност и реалната биография на Бетовен, като се замени с образа на героя, който е създаден от поета в поемата.
Творец за твореца, но във философския цикъл, а не в исторически. Все хора на изкуството са герои на поемите му от този цикъл.
Да сложиш още или по-атрактивен цитат, който да илюстрира думите ти.
Да кажеш, че преработваш домашно, което е било ЛИС в есе, за да споделиш своите представи за поемата от позицията на музикант (пианист, изпълнител, творец), като наблегнеш на страданието и творческата мъка. (това изречение е моя мисъл)

Страданието и мъката са основните двигатели на творците. Болката ражда красота. Като изливат чувството в песен, музикантите го предават на своите слушатели, а няма човек, който да не е изпитвал болка. Затова тъжните песни докосват всекиго от нас.

Когато чувстваш само болка, когато си сам и си спрял да вярваш – погледни нагоре към небето, разпали огъня. Времето винаги лекува и отговорите се разкриват, понякога те са просто пред очите ти, но когато си паднал долу, няма как да ги видиш, можеш да го направиш едва когато тъмните облаци изчезнат. Затова погледни нагоре към небето, разпали огъня и ще засияеш. Ще пребориш сенките в небето, виждам блясъка в очите ти, ще полетиш високо, повярвай ми, ти ще засияеш.

* * *

Вярата и сиянието ми се струват далечен спомен, но със сигурност съм очаквала нещо да се промени както в настроението на гарджето ми, така и в написаното.
Фактът, че година преди да поеме по сегашния си път, единайсетокласничката ми не е криела мотивите си за написването на това домашно, е налице.
Мислех си, че е добре да се публикува още преди три години, тогава, когато обсъждахме редакционните задачи, но все оставаше за после.

А коментарите в Читанка по дата са по-късни от написването на домашното. Което само показва, как се намират пояснения, които не са много популярни. С онова, което е неточно в домашното и затова текстът, който публикувам тук, не може да остане само до края на прочетеното от Анна. Но пък сякаш музикалните съпоставки са верни?
[Цитат:]
Заглавието означава до диез минор, което не е тоналността на Пета симфония — тя е в до минор (c Мoll). В до диез минор (cis Мoll) е друга прочута творба на Бетовен — така наречената (не от автора) Лунна соната. Стихотворението обаче е идейно свързано не с Лунната соната, а с Петата симфония. Така че изборът на заглавието е по-скоро поетическа волност — може би Славейков се е спрял на този музикален термин заради звученето му, а не заради значението му.
[Край на цитата.]

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s