Балончета


18697980_837624673067343_7602840355325499213_n.png

[цитат]
Жалко. Значи никога не си ме приемала като приятел.
[Край на цитата.]

Задочен отговор:

Мило дете,

Един месец след като ти споделих моя история от трудовото ми ежедневие, ти ми поиска оставката.

А ти тогава да се сети, че ми стана особено болно и жалко точно защото мислех, че имам приятел? Че имам проблеми в работата си, знаят всички. Ти наистина ли досега, за толкова години, си мислеше, че имам само технически проблеми? И наистина ли реши, че едно истинско приятелство е невъзможно заради подобна споделена моя болка?

И не ти ли хрумна, че цинизмите, които прочетох, ми идват в повече?
И не очакваш ли отговор след последното си писмо?
Е, аз си подготвям отговора.
Вчера бях като стъпкан стрък сено, напълно безчувствена сламка и само се удивлявах на начина, по който говорех и постъпвах.
Но днес е нов празничен ден, утрото беше много красиво, а празникът наистина си заслужава да се изживее.
Продължавам да пиша отговора си, разбира се.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s