За празника на буквите с три дни закъснение


На тържеството в двора на училището го няма моето гардже. Миналата година си дойде, дори на 26.05.2016 участва в благотворителния концерт.

След единствената репетиция във вторник, съпроводена с поялници и други екшъни, когато загубих част от личния си технически инвентар, в сряда празникът мина гладко. Добре стана.
Не носих цветя, но отидох да се черпя и да дърдоря. С бебешка дрънкалка. За Васил. На когото не му публикуват снимките.
И завърших ангажименти по една педагогическа задача, пълна с правописни грешки. Не се чувствам на място с този мой принос към правилното писане и детайлното четене. Още едно отстъпление.
Намерих загубено бижу вкъщи рано сутринта, когато ми се разсърдиха за пореден път при Аякс. Няма равнодушие, все пак. Но, жалко.
Толкова пъти поздравих на глас, а не спазих намеренията си да пратя честитки на приятелите.
Сложих една няма картичка в Тръбата, при това поправена, за да е за Деня.
Вечерта музиката, която подбрах за изпращането на абитуриентите пред входа на училището, за червеното килимче (видях Саня в редиците на публиката, нейна беше идеята за червения килим), пасна изненадващо добре.
Можех да оставя и докрай песента на „Нова генерация“ – „100 години“, но ме досрамя и я спрях.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s