До Аневското кале и после при Сопотския водопад


Сопотски водопад, гр. Сопот, Стара планина

Започвам с този красив обзор на маршрута до Сопотския водопад.
Миналата година подарихме на дядо Боби пътеводителя за водопадите в България.
Освен Райското пръскало, което сме виждали, но без Анна, той ходи и на Видимското пръскало вече.
Сопотският водопад е малък (но 15 метра никак не са малко, а и скокът на мощната водна струя от който се виждат тези 15 метра, си е внушителна гледка, уверявам) в сравнение с Райското пръскало, но пътеката до него е приятна и си струваше да повървим. След Аневското кале обаче, някак не се получи усърдно вървене, за малко групата да се спре само до параклисчето преди водопада. То, и до там си беше красиво. Но няма смисъл да се отказва човек на 5 минути нормално вървене преди самия водопад.
Разгледахме и воденицата на дядо Стоян от „Под игото“, в съседство с началната станция на лифт Сопот.
Мaнacтиpът „Bъзнeceниe гocпoднe“ (или мaнacтиp „Cвeти Cпac“), ce нaмиpa oт дяcнo нa нaчaлнaтa cтaнция нa cъщия лифт. Така на едно място, в съседство, се намират три интересни обекта за разглеждане.
И, в края на деня, затъмнихме до Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“, чувстително по-труднодостъпен от девически манастир „Въведение Богородично“ („Горният метох“), за които манастири ровя чак сега, за да не объркам дневника си. Имаше предварителна програма да се разходим по екопътеката „Бялата река“, която би трябвало да ни отнеме до 2 часа, и така и не видяхме началото ѝ. Макар че аз обиколих около манастира, дори само разпознах мачтата на връх Ботев, така е то! 🙂 😦

Аневското кале оставям за накрая, защото предварително бях запозната с едно негово представяне в Мрежата.
Поздравления за автора. Има случаи, когато се увличам и не се дразня от правописните грешки. Когато четох за историята на Аневското кале, се случи точно това. Не че ще запомня имената, столетията и подробностите, но има едно пловдивско село Войсил, за което знам от дете. А уводните думи, в които се аргументира необходимостта всеки българин да е посетил Царевец, и съпоставянето на една богато възстановена и достъпна крепост на българщината с една добре запазена единствено от Природата и Времето крепост, наистина ме впечатли.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s