Приятелят на Емо (2)


Отново се прибирам към Трявна и съм на жп гарата.
Все още гишето за билети е навън, на първи коловоз.
Доста хора. Неделя е. Бързо посещение на село – от сутринта с връщане същия ден. Не си спомням датата. Може би 27.11.2016.

Ремонтът на гарата е към края си. Седнах на една пейка от изнесените в разбъркан вид навън и дори отворих таблета за малко. Не се оглеждам много, когато има множество от пътници. Вероятно повечето пътуват за София, нормално е за неделен ден. Дори влакът се води календарен.
Но една дама с кученце ми направи впечатление. Изискано облечена, с някакво превъзходство спрямо останалите в грижата си за животинче в клетка.
Тя ме попита на кой коловоз ще се установи влакът за София, вероятно, за да не се забави с багажа си.
След малко близо до мене застана друга „изтупана“ дама. Разгледах я открито – стоеше пред мене права и спокойна. Не беше млада (а може би е на моята възраст, и неволно се сравних с нея). Имаше нещо лъскаво в облеклото, което ми напомни една сценична блузка на Анна. Замислих се, кога ли аз бих пътувала с такива дрехи по влака. Няма да е скоро, моите дрехи са все за бързане, бягане и селски занимания. В далечния край срещу пейката се редят пътниците пред импровизираната каса.
Един силует сякаш ми се стори леко познат. Но аз не вярвам на спомени и асоциации за външен вид, не съм добър физиономист, така че само си отбелязах някакво сходство с приятеля на Емо. Не сме се засичали по влака от предишното ни съвместно комбинирано прибиране с личен автомобил и влак.
Тогава човекът дори ме почерпи с нещо сладичко. За здраве и заради случая. В чест на приятелството му с Емо, който се отзова на момента и помогна не само на приятеля си, но е на мене, напълно непознатата.
Занимавах се с буквичките в купето на влака от Сливен до Дъбово. Внимавах да не се залисам. Май съвсем не ползвах интернет, имам си достатъчно работа и занимания и без връзка с Мрежата.
Предстоеше ми една петдневна седмица, след непълната изминала, заради патронния празник на училището. Довършвах две четива, но за тях не е сега моментът да коментирам.
На Дъбово имаше няколко минути изчакване да пристигне влакът от Пловдив за Горна. Застанали сме от двете страни на трети коловоз, доста хора. Някои пътници, от гарата в Сливен, се оказаха за Търново, а не за София. Вероятно студенти.
Срещу ми, в групата на чакащите е жената с официалното облекло. До нея е приятелят на Емо. Не знам, той ли поздрави първи, или аз махнах с ръка. Дори да не бях много сигурна кой е, но му махнах. Той ме заговори. Нямаше съмнение, че е той. Каза, че са пътували предния ден сутринта. Нещо за времето. И аз споменах за времето по нашия край от днешната сутрин. Кой кога е пътувал, как се връщаме отново по същия път… Рискувах и попитах как е баща му. Някаква доза любезност и учтивост, така през коловоза. На висок глас.
Отговорът беше бърз и кратък. Баща му е починал. Връщат се от помен за 40 дни от смъртта му.
Изказах машинално съболезнования. Благодариха ми и двамата със съпругата му. Приятелят на Емо продължи да разказва, как на последното повикване за състоянието на баща му от Спешна помощ се забавили почти два часа. Че го повикали в болницата още преди окончателния край. Попитах за сестра му. Дошла е от Испания. Държали са татко им в камера едно денонощие. А тя извадила късмет с билета за самолет, последното свободно място успяла да вземе, за да пристигне.
На майка си предложили да се премести в Дряново, за да не е сама, но тя отказала. Ще трябва да се пътува от време на време към Сливен. Заради нея.

Не се събрахме във влака, но им махнах на слизане. И те ми отговориха.

Още не сме се запознали.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s