Международен ден на учителя


Статията, която ще копирам, е от 2005 г. Нищо не се е променило – така стават 15+11, общо 26 години на блаженство за наглостта на онези, които предпочитат да пречат в училище.
Нямам повод за празник, но благодаря на всички, които се опитаха да ми го честитят.
Анна, благодаря ти.🙂

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ, ЗА ДА ТЕ ИЗКЛЮЧАТ ОТ УЧИЛИЩЕ

Мария Донева

Положението е такова – никой няма интерес да те изключат от училище и каквито и усилия да положиш, те ще останат безрезултатни. Не чакай друг да свърши твоята работа. Ако искаш да се махнеш от училището, в което си записан, просто го направи.

Всяка година директорите на училища се тресат от ужас ще успеят ли да запълнят паралелките, които са заявили като план-прием пред МОН. Всеизвестно е, че все по-малко деца се раждат през последните 15 години. В един сегашен десети-единадесети клас почти никое от децата няма братя и сестри, т.е. целите ресурси на семейството са съсредоточени в усилието да бъде изхранено, облечено и изучено единственото дете. Демографската криза е проблем, който се обсъжда, но МОН не прави нищо, за да реагира адекватно на него. Нормативът за цяла паралелка и сега е 18 ученика, а този норматив се запълва с огромни усилия дори в централни софийски училища. Една паралелка отговаря на две учителски места и разформироването й би довело до сериозен кадрови и социален проблем.

Ето защо на практика поведението на учениците в час и присъствието им в училище е въпрос единствено на тяхната инициатива и добро желание.

Ученикът може да си позволи арогантно поведение, тормоз над съученици, рушене на училищна собственост, влизане в час под въздействието на алкохол и наркотици. Това се превръща в сиво ежедневие.

Правилникът за вътрешния ред посочва броя неизвинени отсъствия, след допускането на които следват наказания. Класните ръководители обаче са принудени да извинят всички отсъствия над съответния брой, защото след „Забележка“ и „Предупреждение за преместване в друго училище“ следващата степен е „Преместване“ – а това е крайно нежелателно.

Фактът не може да остане прикрит дълго. Дори ако класният ръководител положи усилия да представи нещата като великодушна амнистия, последна прошка, отлагане с възпитателна цел… Учителят се превръща в добродушко, който всичко забравя и прощава, а ученикът е безнаказан и победител, каквото и да си е позволил.

Средствата, с които може да се въздейства на такива деца, са крайно ограничени. Разговор с родителите, които или прикриват отрочетата си, или плачат, безпомощни да се справят с промененото, израснало, лъжливо момче или момиче, в което те не могат да разпознаят бебчето си.

Изпитаното „Разделяй и владей“ също не винаги върши работа. За съжаление добрите, възпитани, кротки ученици по-лесно изтърпяват системния тормоз от страна на другарчетата си, отколкото да посмеят да се изправят срещу тях. Ако влязат в конфликт с класната, тя поне няма да ги набие.

Не само добрите деца, а и учителите се оказват напълно беззащитни. Дядовците, които са охрана, не са в състояние да се покатерят до петия етаж, за да изхвърлят някой развилнял се хулиган, който заплашва със саморазправа или говори по отвратително циничен начин. Директорът винаги е на страната на „детето“, дори ако то е 95 килограма, не може да спре да хихика заради прясно изпушената трева и току-що е обяснило, че след шестия час ще прегази с новата си кола учителката, защото е гадна.

Когато всички граници са преминати, на въпросното дете се предлага да подпише декларация, че вече няма да прави така. И така – колкото пъти се наложи, до края на учебната годна. Няма значение дали учи или не, дали изобщо влиза в училище или не, дали в час плюе по черната дъска, дали споменава редовно близките роднини на преподавателите.

Детето има права. Учителите са негови вечни длъжници. Има безброй безработни преподаватели, а възпитанициите все повече намаляват.

Ако ти е писнало от тъпото даскало, просто хвърли молбата на бюрото на директора. Направи си кефа да изслушаш молбите на целия личен състав. Кажи, че все пак може и да не се махнеш, за да ти напишат тройките, които иначе би видял през крив макарон.

И триумфално отиди при следващите балъци, които ще ти целуват пъпчивото дупе, защото децата са цветята на земята.

А, да, и нашето бъдеще.

4 comments

  1. Анонимен ученик

    Към вашата статия за училище едно допълнение, което искам да остане анонимно. Естествено съм представил нещата както изглеждат почти всеки ден, с малки изключения.🙂

    Да бъдеш ученик никога не е било лесно, но няма и да бъде за в бъдеще, поне за мен. От началото на образованието ми съм осъзнал, че всеки изминал ден става все по-труден. Всичко се променя, а времето лети ли, лети.
    Да бъдеш образован днес не е приоритет. Важно е да посещаваш училище за присъствие, колкото да вържеш някоя тройка. Дори и да не направиш нищо, ще ти подарят изпита, защото ученици няма, а директорите няма как да източват пари за лични изгоди на наш гръб. Убеждавам се, че всеки прави това, което си иска, не се съобразява с другите, а и защо ли?
    Учениците са никои и ничии. Те са тези, които нямат право на глас и мнение, а дори и да опитат да кажат нещо, всичко е безпощадно потъпкано. В училище се учим, искаме или не, на глупости. Покрай останалите сред класа научаваш неща, за които не си и предполагал, че съществуват. Сферата на образованието „образова“ как да станеш наркоман, пияница и какво ли още не. В учебниците няма нищо разбираемо, а празни приказки. Дълги изречение с „огромен смисъл“, които дори и учителите не знаят какво означават.
    Класът не е място, където може да се забавляваш, а място на скандали и безредици. Там се научаваш на това как да бъдеш невъзпитан, арогантен, подъл и долен. Той е този, който е стиснат дори и за няколко стотинки, не защото нямат, а защото трябва да си купят цигари и наркотици. Е замисляли ли сте се какъв е вашият клас? В него дали пък няма наркомани или дилъри, част от престъпна схема, за която само ти знаеш?
    Не е нормално да си ученик в днешно време. Да се образоваш сам и да не посещаваш училище е много по-разумно, от колкото да затаяваш дъх и да дебнеш кога и как някой ще направи нещо на теб или на твой приятел.
    Много е важно за днешното образование да те съсипят и наблъскат с каквото могат и както могат. Почти всеки опитва да те натовари с каквото може, защото неговия предмет е „най-важен“, а другите не го засягат, защото той е учител от 8 до 16, а учениците са денонощно в своята роля. Нямаш право да се извиниш, защото няма да ти повярват, все пак всеки лъже днес и те прави на маймуна.
    Аз вървя по своя път, без значение колко изпитания се появяват по него от съдбата, защото всеки един капан може да бъде за добро. Всеки един ден може да бъде успешен, стига да бъдеш устремен и да вярваш в себе си. Няма какво да ми попречи да успея, защото вярвам в мечтите си и ги преследвам до край. Макар и да не харесвам много неща, ще ги променя🙂

  2. zelenkroki

    Казус от дните около „празника“: В една от групите ми, още започнали-незапочнали часа, няколко момичета се скараха.
    Дадох им думата, за да се изяснят.
    Излезе, че едната казала нещо, което, според другата е обида, защото не е вярно, а тази, която го е казала, признава, че не е вярно, но че нарочно го е казала, защото, все пак било вярно.
    Зададох въпрос: Кое е по-лошо – да обидиш другия, или да излъжеш?
    Намесиха се други от учениците и бързо ми обясниха, че да излъжеш е по-лошо. Лъжата е престъпление, докато обидата не е.
    А трябва ли да се чувства обиден някой, ако друг лъже нещо за него? Оказа се, че отговорът е да.
    Изводът е невероятно точен в едно изречение на анонимния ученик по-горе: Не е нормално да си ученик в днешно време.
    Следващият извод е: Категорично няма нищо нормално да работиш като учител в България през 2016 г.
    Така си е, како Сийке!

  3. zzelen

    Всъщност се чувствам най-съпричастна към положението на учителите в тази неприятна и грозна ситуация. И аз съм била учителка достатъчно дълго време и зная какво е да се налага да действаш в противоречие със собствения си здрав разум, защото така е наредено (такава е програмата, такива са изискванията, това е в учебника и т.н.), да гледаш децата гузно и като цяло да си в ролята на стражар, който изпълнява заповеди. Естествено, че никой няма демонстративно да напусне работа заради едни пикливи ризи я!

    [Това е копие на коментар по друг болен повод от училище. За унижението на учителя и неуместното очакване да се справя, когато е в противоречие със себе си.]

  4. zelenkroki

    Какъв педагог съм?

    Да напусна ли работа, или първо да се застрелям?

    Тези два въпроса, взети от друга публикация в блога на Мария Донева, само допълват най-честите случаи от ежедневието, които НЕ приключват с биенето на звънеца, нито с края на работния ден.
    Във връзка с друг случай от моя първи четвъртък в училище за новата учебна 2016-2017, получих многократен призив да си ПОДАМ ОСТАВКАТА.
    Развалих приятелство от над 8 години. Ядосах Анна, която познава виртуално-реалния ми приятел и му е силно разгневена. Засега споделих само с нея разправията, от която се стигна до „прекратяване на отношенията“ в скайп и другаде из мрежата. Засега се опитвам да се окопитя, не че ми е много успешно.
    Засега решението ми е да се въздържам от празнични чувства във връзка с професията и работата ми.
    Все още мисля, че сериозният сблъсък е по-добре от безразличието. Но онова, което споделих, си остава тревожно неясно как ще продължи.
    Предстоят публикации за още поне 13 четвъртъка до края на първия срок и някъде още 16-тина седмици през втория.
    Мисъл-формите по отношение дисциплината в часовете не са добро средство за подобряването ѝ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s