На шести септември – спомени за Мальовица


14012973_10208054856347353_257156047_o

Важно е на национален празник по някое време да се види знамето.

Дойде от ФБ, заради едно заглеждане по публикация на българка, която живее в Дубай.
Сякаш гражданите на света в родината са повече от патриотите извън границите ѝ?
Не знам, не знам.

На Мальовица бях за трети път в неделния ден, 14.08.2016. След 23++ години от последното ми зимно изкачване на върха, с огромно недоверие за смисъла на похода и без никаква екипировка (добре, че срещнахме младежи, които слизаха от върха с най-тънки подметки на гуменките си, та се отказах да мъкна пионерките; а не е добре, че изобщо не си взех ръкавичките, когато ми се препречиха из ръцете като си гласях багажа на тръгване!) все пак се включих в похода, убедена, че нищо сложно не ми предстои.
При двете зимни изкачвания, едното от които през далечната 1986 или 1987, се вървеше без багаж, в колона, в утъпкания сняг, без никакви затруднения и напрежение. Това помня, защото точно така се и възприемах – като част от стадото, потеглило в нишка нагоре.
Да, на Мальовица ме научиха, че с малки стъпки по-малко се изморява планинарят, но дори за туристи не се възприемахме. Изкачването на върха си беше една странична атракция, нямаща нищо общо с конкретните причини да сме на базата през зимата.
Ще да е било март, 1987…
Сега, през лятото, се оказа малко по-трудно.
А навалицата ми се видя по-малка, отколкото през зимата.
А подаръкът, който получихме на самия връх, не може да се опише, нито да се възпроизведе, въпреки двеминутното видео на дядо Боби, което доста внушително демонстрира част от фактите.
Но сега да се спрем на снимката по-горе.
Тя е на нашата група, със знамето и гордите усмивки на участниците.
Хубаво е да се повтарят някои пътешествия в красивата ни страна: никак не е скука такава приятна екскурзия.

… Празникът днес си беше не ден за обединение, ами ден за раздяла.
Физически ме събори изпращането на гарата, предшествано от подготовката за него.
И сега мога да се надявам цяла седмица детето ми да си дойде, нищо, че не се планира нещо такова.
Ще видим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s