От Плясък


Не е спешно, но не си струва да трупа прах по черновите.

Ехааа, наистина ли четяхте това, което искаха в училище?

За там беше „Творби и проблеми. Литературни анализи“ том 1 и 2 – никой не искаше да разсъждаваш, а да разкажеш „със свои думи“. После сама „откривах“ класиците ни.

Отговор: Моята учителка в математическата гимназия пишеше по-ниски оценки, ако при разсъжденията си изпитваният ученик наподобява със свои или с назубрени думи анализите от „Творби и проблеми“ и генеричните им. Така и не си оставях време да гледам какво пише там. Но сегашните анализи са различни, а копи-пейста спестява време…

– Хм, ще ми позволиш да не се съглася – много такива даскали имахме, дето искаха самостоятелно мислене… докато им влезеш под кожата.
Въпрос: И после допускаха да им разказвате чуждите анализи?
Нееее, да ги убедим, че и ние така мислим.

Ученикът Токусан имал обичай да посещава вечер учителя Рютан, за да задава въпроси и слуша отговорите му. Една вечер станало много късно, а той продължавал да пита.
— Защо не отидеш да си легнеш? — запитал Рютан.
Токусан се поклонил и тръгнал да излиза.
— В коридора е много тъмно — казал той.
— Ето, Вземи тази свещ — отговорил Рютан и му запалил свещта.
Токусан посегнал да я вземе.
Рютан се навел и я духнал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s