Туризъм в Стара планина (Вежен)


До връх Вежен от хижа „Вежен“, връщане с преспиване в хижата и по екопътеката в резерват „Царичина“ на следващия ден – това е пътешествието, което си причинихме в събота и неделя: на 23-24.07.2016 г.
Естествено, с групата на Тихомир Тодоров и с водач на микробуса – бай Рос.
Ако пътуването до хижата с микробуса е имало аналог, то е със скоростта на неуморяващ се трист. Два часа по лош горски път, но пък без големи коловози и локви (сушаво лято).
В публикацията от азнапът (http://aznapat.blogspot.bg/2016/07/blog-post_23.html) са направили доста по-труден преход, с повече вървене и повече изкачване.velkovata_cheshmitca_DSC06265
vegen_23_07_2016
Ние се качихме по лятната пътека, а за връщането избрахме тази със зимната маркировка. Въжетата сякаш са сменяни тази година – нови и надеждни. Обаче стръмното спускане си е сериозно и не го очаквах, бях с най-износените маратонки, които са останали от бабата на Анна, а тя дали ги е носила първа, вече не можем да я попитаме.
По един или друг начин, изкачването и слизането бяха в нейна чест. Има едни европейски проекти по програми за международен ученически обмен „Опитай да се поставиш на мое място“, което преведено буквално от английското заглавие, ми звучи като „Влез в моите обувки“.
В хижа „Вежен“ обстановката е приятна, домакините са добронамерени и разговорливи, а самообслужването и домакинстването са традиционни. Отдавна не бях попадала в такава хижа. Следващ път, ако я посетя отново, ще се чувствам съвсем спокойно. Дали заради труднодостъпността ѝ, но такива свойски взаимоотношения са на изчезване. А сградите в района се използват и за зелено училище, доколкото има лятно кино, площадка за катерене, многобройни образователни табла и още атракции за деца, сякаш има посещаемост не само от групи като нашата.

В обувките на баба Анка бях и през втория ден от похода, когато полусериозно, в не съвсем пълен състав, потеглихме по екопътеката на слизане от хижата. Маршрутът е през гора и накрая излиза на открито, а заветната цел е една построена триетажна кула, от която се отркива разкошна панорамна гледка на 360 градуса. Табелите с карти и снимки са много запазени все още, но покривът е отнесен. Хубавото на разходката беше, че не бързахме, спирахме по пейките и погледните места, а се оказа, че по този маршрут описанието за времетраенето е доста по-реалистично. Отиване и връщане, с почивки и някои драматични изпълнения, се вместиха в часовия интервал от 11 до към 16 часа в неделния ден. На кулата печеше толкова силно, че можеше и да се слънчаса, а Анна дори си подремна.
Стръмното спускане през гората го очаквах с повече притеснения от съботния ден, но се получи сравнително спокойно.
Само лявото коляно скрибуца нещо. А за една от участничките, която не се оплака, се оказа впоследствие разтеглено ахилесово сухожилие.
И така, по пет часа пешеходство през всеки от двата почивни дни, без изсилвания, трябваше да ми бъде почивката от физическите натоварвания през поредната седмица, в която съм в отпуск.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s