Магдалена


Вие не познавате Магдалена, ние не сме никакви приятели с вас, затова и не сте наясно с историята.

Тя през цялото време е била една безкрайно нещастна жена, каквото и да сме си мислели ние всъщност

Все пак се е очаквало да разберам по бегли намеци и леки загатвания, на които всъщност никой не обръща внимание (но неуместно цитира предчувствията си впоследствие), а след това настъпва краят на света, защото … аз ви казах, но вие не чухте, защото бездушните и егоистични тъпаци по правило това правят и това се и предполага от тях, така че… нещото остана нечуто.

Един кратичък разказ от Ваня Константинова за нещо не съвсем ясно, но категорично неочаквано и лично, един странен изказ за свършек, който приятелите не са допускали, защото се познават толкова отдавна, толкова свой си език използват, а свършекът на света за човека до тях се оказва съвсем близо.

Колко често сме свидетели на очевидни нелогични развръзки, а уж си познаваме близките, уж си имаме приятелствата и приятелите?

Харесва ли ви Магдалена?
И, да, едва ли ви интересува.

Графе, благодаря ти, че написа тази публикация за края на света.

Световете и вселените, които ни заобикалят, като че ли нямат край.

Нашият свят, той е измерим, да.
Само че… докога измеренията са взаимно споделени, кога настъпват онези разлъки, след които светът не ни е вече потребен?

4 comments

    • zelenkroki

      Да, измерими са дните, които ни е писано да пребиваваме в този свят. Нищо, че не знаем предварително колко са те. Могат да се преброят накрая, нали?

      • Диана

        ОК, накрая, но не от нас. Преди, няма как да се преброят. Мисля, че се разминаваме в термините. Ти имаш предвид живот, но светът е неизмерим.

  1. zelenkroki

    Ех, пътеката, по която криволичим ден след ден, миг след миг, нея също не сме я измерили предварително, но знаем, че НЕ Е безкрайна, с мерните единици за разстояние, които са познати на този свят.
    Неизмеримото е в онова, което съзнанието ни обхваща, приема, отрича, анализира, печели, губи, емоционално се разтяга и променя, да. Но при толкова терминологично определени и точни представи за измерването и измеренията, дали пък накрая всичко това се губи? Нали това е онази психо-интелектуално и неизвестно още каква еволюция, която всеки извършва индивидуално, в своя свят? Дали се губи, или само нашата сегашна памет не обхваща бъдещето след свършека на нашия свят?
    В любовта световете понякога бурно приключват преди физическия край, това е друг свършек на свят за двама. Ще си препиша стиховете от бележника за пояснение, но ще е по-нататък.
    Поздрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s