15-07-2016


Миналия петък по това време хванах влака, за да отида на село за пореден път в края на седмицата. Последен работен ден преди летния отпуск. Денят на годишния съвет.
Влаковете бяха навреме.
До Дъбово в купето имаше младежи, тръгващи си от някакво обучение в Трявна. Две от момичетата слязоха с мене.
Четях, времето минаваше бързо.
След Твърдица се започна със звъненето на телефона. И аз звъних. И на мене звъниха. Кой къде, кога, как да посрещне линейката.
Първи е пристигнал братовчедът.
И той, след съседа, с когото сме родени на една дата, не се е чудил за нищо.
Когато слязох от влака, веднага имаше градски автобус за болницата. Дочаках линейката да се върне. Още разговори по телефона.
Погребалната агенция. Частната болница, където е практиката на личния лекар на селото.
После на път към къщи, а от там изпратих дядо Начо за хладилна камера.
На другия ден дойде снаха ми с детето.
В понеделник пристигнаха брат ми и моите хора.
Във вторник, след погребението на татко, брат ми ни върна обратно.
В сряда вечерта бях отново на село, от влака.
В четвъртък ходихме до града, а вечерта заспах рано.
Днес си тръгнаха семейството на брат ми с колата.
Започва се втората седмица без дядо Начо.
Надживяха го две кокошки, петел, две патки и кучето.
Мир на праха ти, татко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s