Подарък


vanya

Прочетох „Непонятният живот на думите“ първо на хартия. А после поисках да видя къде ще ме отведе чичко Гугъл по избраната фраза.
Резултатът е единствен.
Не изглеждаше много трудно за изговаряне, нали?
Нито е предсказуемо да го няма в блога на авторката си този разказ.
А книгата „Думи от другата улица“ се оказала трудна за откриване по книжарниците в София през изминалия месец януари.

Съвпадението на датите не свършва с търсенето на книгата. Даже не помислих, че Анна е запомнила, че търся нещо. Когато ме попита по телефона, помислих, че я е видяла на някой рафт в книжарницата, но се оказа, че не е така.
Решила веднъж, че това ще е подаръкът за рождения ми ден, тя не се предала, когато не отговорили положително на въпроса за тази книга. Продължавала да търси на други адреси. За студентка в сесия не е най-доброто разпределяне на времето, но пък изследване дирите на едно прясно издание си е нова задача.
Не мога да си представя как в деня на първия си изпит като студентка, е имала смелостта да мисли за книжарниците, че и най-после да купи книгата. Преди да се строи да чака да я изпитат. Но е факт. Получих три подаръка: книгата на Ваня Константинова, отличната оценка от изпита и признанието за емоциите от търсенето, насърчено от още някого, на когото също дължа благодарност.

Той твърди, че поръчват по два еднакви екземпляра от всяка книга, но няма как това да е вярно. Тя е наблюдавала детето, докато чете – вижда се ясно, че открива в текста нещо, което определено липсва в техните книги. Нещо много различно и явно изключително важно. Нещо като… откровение, може би.

Да, няма как всичко да е понятно в този живот.
Нито в историята за раждането, живота и смъртта, представени с танца и разказа на мистър Едно.

Децата забравили, че им е обещал да им представи смъртта, защото не знаели нищо за нея, за тях тя не съществувала, а кой се интересува от несъществуващи неща?

Кой е очаквал, че тази емоция с моя подарък ще е закъснял начин да прочета още няколко от споделените в Мрежата творби на Ваня Константинова?
И аз отлагах по-нататък да разгледам по-подробно блога ѝ. Не подозирах, че има толкова разнообразни адреси в Интернет, където е оставила своето настроение, своето споделено четиво, толкова пъти си обещавах да дочета и по-старите публикации, а още по-малко очаквах, че ще науча част от биографията ѝ заради решението на Анна да кандидатства в Академията.

Разбираеми и същевременно непредвидени съпоставки.

И кратки мигове на среща със съвършенството.
Защото моето четене продължава.
Подаръкът все още ми подарява нови открития и неочаквани лични сравнения с написаното от Точица.
От другата улица.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s