Читателски дневник (14)


— Жозефин, какво правят хората, които успяват? Дали просто имат късмет, или знаят някаква рецепта?
— Не вярвам да съществува рецепта… Това, което трябва да се направи в началото, е да се избере подходящ костюм, в който да се чувстваш удобно, и с годините постепенно да го уголемяваш, да го напасваш, за да ти е по мярка. Постепенно, Антоан… Защото ти си много припрян. Ти веднага си представяш работата завършена и прескачаш всички дребни подробности, които са от значение. Човек не успява отведнъж, реди камък по камък… Когато се прибереш при крокодилите, научи се да правиш нещата едно по едно, по реда, по който идват, и едва по-късно започни да мислиш за нещо по-голямо и още по-голямо… Ако напредваш бавно, ще издигнеш постройката, ако много бързаш, тя ще се срути…
Той следеше всяка нейна дума, както изпадналият в беда не изпуска от поглед движенията на спасителя, притекъл се на помощ.
— То е същото като с алкохола… Всяка сутрин, отваряйки очи, си казваш: няма да близна до довечера. Не си казваш: няма да близна никога. Това обещание е прекалено силно. По една малка крачка всеки ден… и ще се справиш.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s