Назаем


Думата е обяснена в Речника на българския език.

Дълго време не се осмелявах да прочета препоръчаното заглавие от съвременен български автор.
Заради асоциацията с класическото „Живот назаем“ на Ремарк.
Онази история, как небето няма избраници.
Der Himmel kennt keine Günstlinge, 1961.
Преводът на Венцислав Константинов не е издаден с превод на оригиналното немско заглавие, а това понякога е сполучливо решение. Не знам в случая дали изборът е бил на преводача. Но слятото изписване на думата е било в сила през 1972 година, когато книгата е издадена от ДИ „Медицина и физкултура“ и въпреки това „назаем“ е записано разделно в заглавието на книгата.
Дали наречието „назаем“ е задължително да се използва в случая, не се наемам да твърдя.
В „Душа назаем“ тематичното решение на Тихомир Димитров е съвсем различно от жанра на романа на Ремарк.
Правилно не съм се наемала да чета. Именно заради Ремарк.

Добре, че общото е само в заглавията.
Душа назаем няма как да се даде, колкото и съблазнително да изглежда, колкото и съвременно да е онова сюжетно развитие, което ни предоставя Тихомир Димитров.
Прочетох „Душа назаем“ миналата неделя.
Твърде близко с работата ми, за да си помисля, че учениците ми ще се вслушат в съвета ми да прочетат книгата, че и после да беседваме по нея.
Все пак, неведоми са ситуациите, които ми предстоят.
Може пък да си събера любознателни за четенето деца.
Може, може.

Идеи назаем. Може би дори това най-силно може да се случи.
Не че някога върната идея ще е съвсем същата, ако е експлоатирана в публикация например.
В случая с романа на Тихомир Димитров разсъжденията са следните:

Схемата, която създадох, е прекалено проста. Толкова проста, че да изкара 50 милиона долара за една седмица. Заложих на елементарната истина, че всеки човек, без изключение, има своите малки и големи проблеми за разрешаване. Заложих и на статистическата вероятност.

* * *

През кратък интервал от време изпратих две последователни писма до сто милиона имейл адреса, пръснати в цял свят. Купих пакета с електронните адреси и софтуера за разпространението им само за 450 долара от един американец.

Разчитах на статистическото правило, че от сто милиона души поне десет милиона щяха да прочетат писмото. От десет милиона души поне един милион щяха да си пожелаят нещо, ей така на шега, за да видят какво ще стане. Трябваше да си пожелаят нещо лесно за сбъдване, такава беше уговорката. Все пак, даваха душата си назаем само за една седмица! От тези един милион души желанията на сто хиляди щяха се сбъднат. От сто хиляди души желанията на десет хиляди отново щяха да се развалят. Именно те попадаха в онази статистическа извадка, която ми беше необходима, за да стана неимоверно богат.

* * *

Разчитах, че поне хиляда от десет хиляди души ще разполагат с нужните средства. Сбърках. Две хиляди и осемстотин души от цял свят отидоха до банката и направиха напълно законно дарение в размер на 50 хиляди долара.

[Край на цитатите]

Приятно четене на онези, които не са чели едната или другата книга.

Различни, много различни теми и сюжети, несравними, освен наречието в заглавието, но интересни.

Междувременно, прочетох и критиката на г-н Иван Богданов при коментарите за „Душа назаем“ в писателския блог на Тишо.
Все още не мога да преценя, справедлива ли е.🙂😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s