Ръкоделстване


Пак на 16.01.2016, като се завръщах преди да станат големите студове и снегове, във влака от Дъбово към Балкана се паднах с няколко спътнички.

Извадих си аз въшливите плетени бебешки терлички и се захванах да ги разплитам.
Едното е толкова зазобано, че не се отделя дори метър нишка при разплитането.
Говорехме си разни неща, но не бяха много приказливи дамите от купето. По едно време едната, която стоеше най-далече насреща ми, заключи, че имам здрави нерви, щом не се отказвам да се занимавам с такова досадно нещо. И при това, безсмислено. Вижда се, че за нищо няма да ми послужи разплетената прежда. Боклук. Аз съответно обясних, че вкъщи нищо не се хвърля и все ще влезе в работа някъде.
Че като се започнаха едни мили разговори. Всяка си обрисува съпруга, как (като мене!) не дава да се хвърлят разни излишни неща, как, ако не е домакинята, ще стане нещо невъзможно за живеене у тях.
Три бяха компаньонките ми. Оказаха се голям съюз: и трите шият гоблени, едната започнала наравно със свекърва си, знаят имена на шедьоври, ушити и популярни точно при шивачките на гоблени.
Едната пътуваше за към Шумен, другата за Дряново, а третата за Русе.
Тази, за Русе, се сети за своя състудентка или позната от Дряново. Дряновката не се сети жена с такова име да е останала в Дряново. Шуменката беше най-млада и повече намеси свекърва си в темата за гоблените.
Дряновката шие с години, за внука, за себе си, но вече е започнала последния си гоблен, и до четири години ще го завърши.
Русенката повече плете, но не какво да е, а пуловери за едър човек и за приятелките си.
Както се получи, аз бях толкова жалка със заниманието си. Защитих се отново, че така е сигурно, че няма да заспя и да си пропусна гарата за слизане. Ама не им прозвуча убедително, защото те като пътуват, не можели да заспят.
Даже жената, която пътуваше за Русе, разказа как веднъж един младеж до нея останал във влака за Пловдив, вместо да слезе в Стара Загора.
Ами, така е, като не я е предупредил да го събуди.
Но преживял интелигентно проспиването на гарата си.

Колко малко произшествия са ми се случвали на мене, в такъв случай!
… И дори не шия гоблени.
И не плета за приятелките си.

Така е то.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s