Живо


Живо е на 50 години. Набор. Видял ме на спирката в дъжда и ме заговори.
Дъждът не беше подходящ за този съботен ден. Имах други планове. Не носех чадър, защото при нас, в Трявна, се изваля в петък.
Реших, че за пореден път по моя край са в друга България и там няма да вали.
А си валеше тихо, кротко, като за цяла неделя.
Не се обадих по телефона, не се отклоних към други места, както си мислех.
Само минах набързо през пазара, за да видя накрая, че са изместили спирката за селския автобус на другата страна на реката.
И, като се спрях, разпитах за моя номер на автобус. Никой не знаеше със сигурност ще има ли скоро рейс.
Тогава ме заговори този мъж.
Изобщо не се опитах да се сетя кой е. Сигурно е от приятелите на брат ми, си рекох.
В автобуса седнах до него, защото се разбра, че хич не е наясно с обстановката.
И той рядко пътувал до село.
Подметнах му шеговит въпрос, гражданин ли е.
От 15-тина година, каза. Децата вече пораснаха, сега рядко си ходя на село… Попита ме кой набор съм, а аз си казах. Той се зачуди, като е така, защо не сме ходили заедно на училище.
Тук вече избрах кой е. Живко е, не се сещам и сега как се появи това име, нищо друго не свързах, освен спомени за един вагабонтин, поне нещо такова се сетих. Но бях сигурна че е той. Както и че никога не сме го наричали така, само грубото Живо.
Приказвахме за брат ми, за неговите деца, за работата му, ходил е навън, но сега си е в Сливен.
Има двама синове, а най-малкото му дете е на години с моето. И тя е студентка.
А брат му е набор 62, Тодор. Не се сетих кой е. Рекох: „Забравила съм.“ Само че съм сигурна, че не съм запомнила кой му е брат. А може и да съм забравила.
Ще проверя като се върне брат ми. Той е ориентиран за всички.
Мъжът до мене не беше.
Пита ме за родителите ми. Казах му за годините на баща ми. Впечатли се. Дали не беше само с майка още от дете този Живо? Не помня. Не посмях да го питам за неговите. Само че брат му има дете в София (? син), и че се занимава с животни на село. С жена си. Блъсък.
И за обирджиите си говорихме, за работата в чужбина. Неговият по-голям син, към 25-годишен, бил в Германия. По-малкият е военен. Живее в Сливен, но пътува до Кабиле. И двамата още не се женят, но май си имат приятелки. Такива ми ти.
Накрая ме насочи да сляза на по-предната спирка в селото, а аз можеше да продължа и за една от следващите.
Съвсем на слизане, за втори път се опита да разбере защо мъкна кокорчета от града.
Казах му: „За гробищата.“
Разбрахме се.

Така е то.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s